Решение № 12333 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2014 г.

Решение № 12333 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Стивинекс-97-Величка Христозова", със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Освобождение" № 3, хотелски комплекс СПС, ет. 3, стая 306, чрез пълномощник адв. Н. Шилев, против решение № 1907/22.08.2014 г. по адм. д. № 2273/2011 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № 161005156/14.04.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 703 от 27.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", сега - Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 125 269,09 лева и начислени ДДС в размер на 109 696, 17 лева и лихви в размер на 42 585,52 лева. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП"-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 5305,51 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОДОП" - Пловдив не е взел становище по касационната жалба. Участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени данъчни задължения по ЗДДС за ревизирани периоди от 01.04.2009 г. до 31.01.2010 г. вследствие на отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размер на 125 269, 09 лева и начислен ДДС в размер на 109 696,17 лева и лихви в размер на 42 585.52 лева по отказана ВОД и при корекция на ползван данъчен кредит при хипотеза по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Отказаният данъчен кредит е по фактури, издадени от "Е и Е Транс" ЕООД през данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 09.2009 г. в общ размер 104 685, 09 лв. с предмет на доставките - рафинирано олио и захар и в размер 20 584 лв. по фактури, издадени от "Ник 97" АД през данъчния периоди м. 07 и м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. с предмет на доставки: оризова арпа, пшеница, захар. Съдът е изследвал всички предпоставки, свързани с доказване на реалност по смисъла на чл. 6 ЗДДС, вр. чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Както в хода на административното производство, така и пред съда липсват каквито и да е доказателства за осъществяване транспорта на стоките, предвид което не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е доказал извършените доставки от "Е и Е Транс " ЕООД и от "Ник 97"АД. Не се установява и транзитна продажба, каквото твърдение е нововъведено с подадената жалба до първоинстанционния съд и липсва като твърдение в обясненията на ревизираното лице, както и като възражение по подадената първоначална жалба. Представените от ревизираното лице договори, по които са осъществени доставките, не съдържат клаузи за това, че доставките ще бъдат осъществени като транзитни, нито са посочени страните между, които ще се осъществят. Представените, както в хода на административното производство при обжалването на РА, така и в съдебното производство доказателства от жалбоподателя, са по естеството си частни писмени документи без достоверна дата и правилно съдът е приел, че не е обвързан с формална доказателствена сила относно съдържанието им, като същите следва да се преценяват съвкупно с останалите събрани доказателства. Издаването на данъчен документ за целите на ЗДДС само по себе си не доказва всички предпоставки свързани с доказване реалността на доставките при оспорване на същите в хода на ревизията. В настоящия казус не се установява транспорта на стоката по съответната фактура, както и мястото на предаването й между "Е и Е Транс " ЕООД, "Ник 97"АД и ревизирания търговец - ЕТ"Стивинекс-97-Величка Христозова". Установеното явно противоречие в обсъдените от административния орган и от съда представени обяснения и доказателства към тях, липса на данни за осъществен транспорт, доказателства за място на предаването на стоките между жалбоподателя и неговите преки доставчици, сочат към извода, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Допълнителен аргумент за неосъществено от страна на оспорващия доказване, свързано с доказателствената му тежест пред административния орган и пред първоинстанционния съд е обстоятелството, че доставчика "Ник 97"АД е с управител Николай Стойчев Христозов, а ЕТ"Стивинекс-97-Величка Христозова" е със собственик Величка Христозова, т. е. с еднакви фамилии и са на един и същ адрес по седалище и адрес на управление на дружеството-доставчик и на получателя - едноличния търговец, а именно: гр. Пловдив, бул. "Освобождение", хотелски комплекс СПС. Тези данни навеждат на извод за свързаност между доставчика "Ник 97"АД и получателя ЕТ "Стивинекс-97-Величка Христозова", с което е напълно възможно предоставяне на пълен достъп до всички документи, притежавани както от доставчика, така и от получателя относими към доказване реалност на доставките. При насрещни проверки на доставчика "Е и Е Транс " ЕООД, представител не е открит и искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Едноличен собственик на "Е и Е Транс " ЕООД и управител на същото е лицето Емил Венциславов Теофилов, който е и един от управителите на ADI TRANS IMPORT EXPORT S. R. L., Румъния, към което дружество са осъществени вътреобщностни доставки от ревизираното лице, които са оспорени от ревизиращия орган. Ревизираният търговец ЕТ "Стивинекс-97-Величка Христозова" за данъчен период м. 06.2009 г. е декларирал ВОД по две фактури с предмет на доставка "олио". Реалността на осъществени доставки по смисъла на чл. 7 ЗДДС е оспорена в хода на ревизията от страна на ревизиращия орган и е доначислен ДДС по фактурите, дължим за доставки на територията на България. Насрещната проверка от страна на румънските власти не установява офис, склад или друго помещение на фирмата ADI TRANS IMPORT EXPORT S. R. L., с управител Емил Венциславов Теофилов, не е установен контакт с представляващ дружеството и не може да се потвърди реалността на транспорта на стоките, както и реалното получаване на същите на територията на Румъния. Румънската данъчна администрация е изготвил доклад за обявяване на фирмата за неактивна - обявена за липсващ търговец съгласно действащото румънско законодателство и е започнало наказателно производство и наказателно разследване. Въпреки констатацията на румънския данъчен орган, че регистрираното в Румъния дружество е декларирало ВОП по процесните фактури, ДДС не е начисляван и данните по насрещната проверка също установяват недоказана реалност на доставките до Румъния, което съответства на констатацията и на българския данъчен орган, че по процесните фактури не са осъществени ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС. Анализът на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност са обосновали извод, че по процесните фактури не са осъществени вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не се доказва реално движение на същите и получаването им в Румъния, което означава, че нулевата ставка за облагане с ДДС е неправилно приложена от ревизирания търговец. Изследвайки всички документи, свързани с оспорените вътреобщностни доставки, съдът е приел, че изпращането и транспортирането на стоката "олио" по процесните фактури не се доказва като осъществен от посочения за превозвач "МН Транс " ЕООД, тъй като за част от посочените в международните товарителници превозни средства се установява, че не са преминавали границата на Република България в периода, отразен в товарителниците. Съдът се е позовал да получен отговор от Главна дирекция "Гранична полиция" относно преминаване на камион с рег. № РВ 6644 ММ на посочения в ЧМР и за превозвач "МН Транс " ЕООД, че за месец юни 2009 г. това транспортно превозно средство няма преминаване през ГКПП Русе - Дунав мост, с направление България - Румъния, което също доказва, че няма данни стоките да са напуснали територията на България, което е изискване за доказване, че е осъществен ВОД по процесните фактури, издадени от ЕТ "Стивинекс-97 - Величка Христозова". По аналогичен казус и в същия смисъл е постановено решение № 11958/11.11.15 г. по адм. д. № 12624/14 г. на Върховния административен съд, първо отделение, във връзка с РА, издаден на "Ник 97"АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Освобождение" № 3, хотелски комплекс СПС, ет. 3, с управител Николай Стойчев Христозов. Предмет на оспорване по РА е бил и доначислен с ревизията ДДС, при предпоставките по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. При извършена проверка от орган по приходите в счетоводството на жалбоподателя, за да се установят наличностите на стоки по счетоводни данни за м. 06.2009 г. е установена липса на стоки по опис, констатирани при инвентаризация, подробно възпроизведени в ревизионния доклад. Няма спор, че за липсващите стоки търговецът-жалбоподател е упражнил право на приспадане на данъчен кредит. Налице е една от предвидените в чл. 79, ал. 3 ЗДДС хипотези за корекция на ползвания данъчен кредит. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Механизмът на корекция включва издаване на протокол за корекция в данъчния период на настъпване на основанието за това, отразяването му в дневника за продажби и в справката-декларация за периода. Стойността на корекцията е съответна с тази на ползвания данъчен кредит. При безспорна установеност на липси с издаден протокол по реда на ДОПК и при бездействието от страна на данъчния субект да извърши сам корекцията по този специален ред, предвиден в ЗДДС, изводът на съда за законосъобразност на РА и в тази част, е правилен. Решението с отхвърляне на оспорването на РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение