Решение № 13013 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2010 г.

Решение № 13013 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: на Стефана Стойчева Ковачева и на Марин Стойчев Бошнаков - и двамата от с. Гумощник, Ловешка област, срещу решение № 142 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 206 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Ловеч, II състав. В първата касационна жалба са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, а във втората - за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - гр. София, не е взел отношение. Заинтересованата страна - Димитър Стефанов Костовски от гр. Троян, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първата и неоснователност на втората касационна жалба. По касационната жалба на Стефана Стойчева Ковачева: Решение № 142 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 206 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Ловеч, II състав, е било съобщено на Ковачева на 04.01.2010 г. лично. Четиринадесетдневният преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 АПК, е изтекъл на 18.01.2010 г. - понеделник, присъствен ден. Тази касационна жалба е подадена чрез първоинстанционния съд на 05.02.2010 г. По делото няма пощенски плик, установяващ по-ранна дата на подаване. По изложените съображения тази касационна жалба се възприема като процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Ето защо тя се оставя без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекратява - чл. 215, т. 3 АПК. По касационната жалба на Марин Стойчев Бошнаков: Тази касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 142 от 21.12.2009 г. по адм. дело № 206 от 2009 г. Административният съд - гр. Ловеч, II състав, е отхвърлил жалбата на Марин Стойчев Бошнаков от с. Гумощник, Ловешка област, против заповед № РД-18-32 от 07.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от касационните основания, отразени в настоящата жалба. Оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, посочени в касационната жалба, не са касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, а такива по оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция. Ето защо, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд е извлякъл от цялостното съдържание на касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло. Постановил е решението си след преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и е съобразил становищата на страните. Ангажираните свидетелски показания биха имали значение в един гражданскоправен спор. Със заповед № РД-18-32 от 07.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с. Гумощник, включващо и селата Лакарево и Селце, община Троян, област Ловеч. Правното основание за издаването й е чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. Правилно и въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че към момента на заснемане на имот с идентификатор № 18109.152.489 в кадастралната карта на с. Гумощник границите на имота на Бошнаков от 4 дка по т. 15 от решението на ОСЗГ - гр. Троян, не са били специално означени по реда на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР границите на поземлените имоти се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според този текст собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е длъжен да представи акт, удостоверяващ правата върху имота, както и други данни по чл. 31 от наредбата. В случая Димитър Стефанов Костовски, записан в кадастралната карта и в кадастралния регистър, притежава за имота нот. акт № 47, том II, нот. дело № 450 от 1979 г. От основното заключение на вещото лице инж. Присадашки, прието като доказателство по първоначалното дело, става ясно, че имот с идентификатор 18109.152.489 има на място ясни видими материализирани граници. Бошнаков и Ковачева в качеството си на наследници на Стойчо Стойчев Бошнаков притежават решение № 3802 от 23.07.1993 г. на ОСЗГ. Отново в основното заключение на техническата експертиза е казано, че имотът, възстановен по т. 15 от цитираното решение, не е ограден с материализирана на място граница по смисъла на ЗКИР и Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От казаното става ясно, че при изготвянето на заповед № РД-18-32 от 07.04.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, не са били нарушени разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14 от Наредба № 3. Заснемането е станало според съществуващото положение на границите, като не е бил нарушен и чл. 43, ал. 2 от същата наредба. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че относно частичното застъпване на границите на имота по нот. акт № 47, том II, нот. дело № 450 от 1979 г. и по т. 15 от решение № 3802 от 23.07.1993 г. на ОСЗГ между Костовски и Бошнаков съществува спор за материално право, който не може да бъде решен в производството по обжалване на заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър, а само в отделно исково производство по общия гражданскоправен ред. Същото е отразено и в мотивите към решение № 75 от 14.06.2006 г. по адм. дело № 143 от 2005 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. По изложените в настоящите мотиви съображения тази касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК и чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,