Решение № 4793 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Пловдив при Агенция "Митници", (с предишно наименование ТД "Тракийска"), против Решение 4009/18.06.2021 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 10013 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, Решение РТД 3000 - 2032/09.09.2020/32 - 263362 на директора на ТД "Тракийска" при Агенция "Митници" и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 805 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, чрез пълномощника адв. Г.Горанов, по съображения изложени в представен писмен отговор и в с.з. оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: На 03.11.2018 г. в МБ Свиленград е регистрирана митническа декларация с MRN 18BG003010Н0074916, с вносител "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия, поставяща под режим "допускане за свободно обращение с цел крайно потребление" зеленчуци с произход Република Турция, в т. ч. и пресни краставици, стока 4 с нето тегло 2400 килограма. Декларирана е митническа стойност в размер на 3165,67 лева, преизчислена в Евро/100 кг. на 67,44 евро/100 кг. Определената от ЕК за дата 03.11.2018 г. стандартна вноска стойност (СВС) за краставици с произход от Р Турция е 35, 6 Евро/100 кг. При сравнението е видно, че декларираната митническа стойност е по - голяма с повече от 8% от тази, определена за деня СВС. На основание чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент /ЕС/2017/891 вр. с чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, е учредено обезпечение в размер на 1708,59 лева, което съответства на размера на митото, платимо от вносителя ако се приложи СВС, определена за деня. Обезпечението е внесено в пълен размер, а на 05.11.2018 г. "Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия е било уведомено за необходимостта да представи доказателства за установяване на цената, на която са реализирани процесните стоки. Цялото количество краставици - стока 4 по митническата декларация в размер на 2400 кг. е било продадено за цена от 76 Евро/100 кг. С молба от 20.09.2019 г. са представени документи за цитираната стока, включително фактура. Според митническите органи са събрани убедителни доказателства за освобождаване на внесения депозит в размер на 1708,59 лева, който е задържан за заплащане на вносни мита, на основание чл.75, параграф 2 от Делегиран регламент /ЕС/2017/891. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил административния акт като незаконосъобразен, обосновавайки се с писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, установяващи размера на договорената цена, отбелязана и в митническата декларация. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице, формулирайки извод за съответствие на данните за стойностите на стоката, съдържащи се в документите към молбата за възстановяване на депозита и тези от процесната митническата декларация. Събрани са документи за плащане към турските контрагенти, въз основа на които е възможно определянето на договорната цена, респ. нейното съответствие с митническа стойност. Съдът е направил извод за невъзможност административният орган да определя митническа стойност съобразно последващата печалба, реализирана при продажбата на стоките, предмет на вноса, а така също, че неправилно са игнорирани обясненията в тази връзка. Обобщено е, че в конкретния казус липсват основания за определяне на нова митническа стойност по начин, който е различен от посочения в чл.70 на ВКС. Отменени са допълнителните публични задължения, като незаконосъобразни. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. При разрешаването на спора АССГ е достигнал до обоснован и правилен извод за незаконосъобразност на процесното решение. Както правилно е посочено в решението основният метод за определяне на МС на стоките в чл.70, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е по договорната им стойност, респ. на базата на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, коригирана при необходимост. Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторични методи по чл.70, параграф 2 от букви а) до г) от Регламент /ЕС/ 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, на последно място се пристъпва към текста на чл.74, параграф 3. Тълкуването на цитираните норми, налага извода, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи. Липсва норма, предоставяща възможност на митническите органи да определят митническата стойност на стоката, внасяна на територията на ЕС от трета страна, съобразно реализираната търговска печалба от вносителя, при последващото й разпореждане на пазара. В текста на чл.75, парграф 5, ал.4 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 е предвидено, че вносителят трябва да представи всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка. Това означава да се съберат документите, позволяващи определяне на митническата стойност като договорената между страните продажна цена на внасяните стоки, по смисъла на чл.70, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, последващите реализации на печалби от стоките, предмет на вноса или липсата им, са ирелевантни за разрешаването на настоящия правен спор. Административният съд обосновано е счел по делото, че са събрани всички относими документи, касаещи декларираната митническата стойност. Истинността на митническата стойност е установена чрез писмените документи, в подкрепа на които са констатациите на в. л. по съдебно-икономическата експертиза. Доказано е заплащането на декларираната договорна стойност на краставиците към турското дружество. Касационната инстанция приема въз основа съвкупната преценка на доказателствата, че достоверността и реалността на декларираната митническа стойност - договорна стойност, е доказана по изискуемия ред, вследствие на което решението на митническите органи е незаконосъобразно. Административният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съдът не е тълкувал превратно фактите и доказателствата по делото. Видно е по делото, че за установяване на декларирания метод са били изискани и са представени документи, съпровождащи вноса, доказващи осъществените сделки. По идентични казуси е постановена съдебна практика, цитирана от пълномощника на "Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМбХ - Германия. Разноски: Дружеството е направило разноски в размер на 350 лева за касационното производство, които е претендирало. Искането е основателно и трябва да бъде уважено. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение