Решение № 3280 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2010 г.

Решение № 3280 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна против решение № 755 от 12.04.2010 г. по адм. д. № 66/2009 г. на Административен съд - Варна, 32 състав, с което община Варна е осъдена да заплати на ЕТ "Вихър Николов" гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № 1870/14.09.2004 г. на кмета на общината, както и срещу допълнително решение № 1359/01.07.2010 г. по с. д. Моли за уважаване на касационните си жалба и отхвърляне на исковата претенция като излага съображения, че общината в този период от време не носи отговорност за вреди по ЗОДОВ. Срещу същото решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от ЕТ "Вихър Николов" гр. Варна, с която моли, в тази част, решението да бъде отменено и бъде уважена исковата му претенция в пълния й предявен размер. Ответната страна - ЕТ "Вихър Николов" гр. Варна по касационните жалби на община Варна не е взел становище. От Община Варна е постъпил писмен отговор в които се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Вихър Николов", гр. Варна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на община Варна и за неоснователност на касационната жалба на ЕТ. Касационните жалби на община Варна са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими и основателни. За да се произнесе, Върховният административен съд - трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора ЕТ "Вихър Николов" гр. Варна с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претенцията е била за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразна заповед № 1870/14.09.2004 г. на кмета на общината, с която е разпоредено премахване на преместваем обект, собственост на ищеца. С решението си административният съд е уважил частично исковата претенция ведно с законната лихва относно претенцията за заплащане на вреди от затваряне на обекта/магазин и отхвърлил иска в останалата част, относно заплащане на пропуснати ползи и загуби от платени разноски за наем на нов обект. В мотивите си съдът е развил съображения спрямо уважения размер като пряка и непосредствена последици от отменената административна заповед. Изложил е подробни съображения относно отхвърления размер на исковата претенция не до пълния размер на обезщетението за имуществените вреди и пропуснати ползи. Осъдил е общината да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част на иска. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили. Това е така защото към датата на настъпване на увреждането - 14.09.2004 г., съгласно действащата редакция на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, общините не са носители на материална отговорност за вреди по този закон. Такава отговорност е носила само Държавата, поради което съдът е разгледал иск насочен срещу ненадлежна страна и решението му е недопустимо. Законодателят в разпоредбата по чл. 203 - чл. 207 от АПК изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и от кого да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, но предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна и разглеждането на същата по същество има за последица недопустим съдебен акт. Общината в този период на време на издаване на заповедта не е визирана в закона като носител на пасивна материална легитимация, т. е не е носител и на пасивна процесуална легитимация да носи отговорност за незаконосъобразно издаден административен акт, респ. за незаконосъобразно действие или бездействие на нейни служители. В предвид на изложеното образуваното съдебно производство е недопустимо, постановеният съдебен недопустим като постановен срещу ненадлежната ответна страна. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно и при липсата на доводи в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение