Решение № 8007 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3740/2024 г.
ВАСПето отделение27.06.2024 г.докладчик Вергиния Димитрова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение 790 от 06.02.2024г., постановено по адм. дело 6984/2023г. по описа на Административен съд София град и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА К. С. П. да заплати на Военна академия Г.С.Раковски разноски по делото в размер на 100лв./сто/.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. С. П. чрез адв. В. Попов срещу Решение 790 от 06.02.2024г., постановено по адм. дело 6984/2023г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. Твърди се , че решението е неправилно и необосновано, конкретни касационни оплаквания не се излагат в касационната жалба, развиват се съображения за незаконосъобразност на административния акт. Прави се искане за отмяна на съдебното решение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован се явява лично и с адв. Попов, поддържа жалбата. По същество моли да се уважи жалбата и да се отмени решението на АССГ. Ответникът началника на Военна академия Г. С. Раковски, редовно призован се представлява от юрисконсулт Монова, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор. По същество счита, че решението е постановено при пълнота на доказателствата и е правилно, поради което моли да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид данните по делото,, наведените в касационната жалба доводи и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на К. С. П. срещу заповед СИ29-РД02-396 от 26.06.2023г. на началника на Военна академия Г. С. Раковски в частта по т.3, с която е заповядано на майор К. С. П. асистент в катедра Психология и лидерство на факултет Национална сигурност и отбрана във Военна академия Г.С.Раковски, да се яви в Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия гр. София в срок до 30.06.2023г., като носи лична и служебна карта. Съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима. По същество е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл.59, ал.2 от АПК, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С решението е отхвърлена жалбата на К. П. и в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е недопустимо. Оспореният акт не подлежи на самостоятелно оспорване. Първоинстанционния съд е следвало да остави без разглеждане жалбата и да прекрати образуваното съдебно производство, тъй като заповедта в обжалваната част не подлежи на оспорване. Задължението за майор К. С. П. асистент в катедра Психология и лидерство на факултет Национална сигурност и отбрана във Военна академия Г.С.Раковски, да се яви в Централната военномедицинска комисия при Военномедицинска академия гр. София в срок до 30.06.2023г. е част от процедурата по Приложение 15 от Наредба Н-6 от 13.02.2018г. за военномедицинска експертиза. С оглед данните по делото административният орган в изпълнение на чл.23, ал.1 от Наредбата е изпратил жалбоподателката за преглед в ЦВМК. Съгласно чл.23, ал.3 от Наредбата, редът за освидетелстване на военнослужещи и резервисти, лекувани амбулаторно или стационарно, при промяна на здравословното им състояние извън медицинските стандарти е определен в приложение 15. Съгласно т.8 от приложение 15, освидетелстването завършва с издаване на експертно решение по годността за военна служба, което експертно решение подлежи на съдебен контрол. Заповедта в обжалваната част не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, налице е хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. Решението като недопустимо следва да се обезсили и производството да се прекрати. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Пето отделение