Решение № 8284 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2849/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител юрк. Бъчваров, против Решение 1593 от 18.12.2023 г., постановено по адм. д. 505/2023 г. по описа на Административен съд - София област /АССО/, с което по жалба на "Грюнгберг Годеч" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], обл.София е обявено за нищожно негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-230-2600/10531#16 от 20.03.2023 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен двумесечен срок за произнасяне, считано от влизането му в сила. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че в УП липсват подробни фактически и правни основания за издаването му и излага подробни съображения за законосъобразността на същото. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на "Грюнгберг Годеч" ЕООД срещу оспореното УП. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Грюнгберг Годеч" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Х., оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-230-2600/10531#16 от 20.03.2023 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ З, при условия на заместване. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение 1079 от 31.10.2022 г., постановено по адм.д. 1168/2021 г. по описа на АССО, с което по жалба на "Грюнгберг Годеч" ЕООД е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-230-2600/10531 от 05.08.2021 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ З, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане със сумите, както следва: по Подмярка 13.1/НР 17 385,30 лева; по СЕПП 16 370,02 лева; по Мярка 12/Натура 2000 14 644,19 лева; по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания 6 165,67 лева или общо в размер на 54 565,18 лева, както и в частта, с която по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, са начислени неудържани санкции в размер, както следва: по СЕПП 7 840 лева и по подмярка 13.1/НР 1 8326, 88 лева и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че по своето съдържание и краен резултат УП с изх. 02-230-2600/10531 от 20.03.2023 г. е идентично с отмененото с влязло в сила съдебно решение УП с изх. 02-230-2600/10531 от 05.08.2021 г., вкл. почти идентично е съдържанието и на таблиците в писмото и на вписаните в тях данни и пояснения. Съдът е посочил, че в Таблица 1, общата недопустима за подпомагане площ е в размер на 49,77 ха /49,05 ха по предишното УП/, като актът е издаден без да се отчете направената корекция и установеното след нея наддеклариране за 18,12 ха. С оглед отразените в УП множество основания за намаление на субсидията, съдът е счел, че отново липсва конкретно правно основание, съобразно което са извършени оспорените намаления и липсва и съответстващо на него фактическо основание. Посочил е, че административният орган не се е съобразил и с мотивите на съда, че наличието на регистрирано правно основание за всички заявени парцели, в съответните им заявени площи, съставлява материална незаконосъобразност на оспореното УП. АССО е достигнал до извода, че в случая са налице и двете предпоставки за приложение на чл.177, ал. 2 АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения административен акт с влезлия в сила съдебен акт при пълна обективна и субективна тъждественост, поради което обжалваното УП е нищожно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспореното УП. Разпоредбата на чл. 177, ал.2 от АПК предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая, за да отмени предходното УП с изх. 02-230-2600/10531 от 05.08.2021 г. съдът е приел, че същото е издадено при неспазване на установената форма - липса на фактически и правни основания, което препятства извършването на съдебния контрол относно спазването на материалния закон. След като съдът е констатирал основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК и е дал указания в тази насока, изложените от съда съображения относно материалната законосъобразност на първоначалното УП се явяват неотносими, предвид невъзможността за произнасяне досежно съответствието на акта с материалния закон. Първоинстанционният съд в настоящото производство, неправилно е счел, че не са били изпълнени указанията на съда при издаване на оспореното УП. При съпоставка на съдържанието на двете УП е видно, че за разлика от предходното УП, което съдържа само две таблици с оторизирани суми по съответните схеми и мерки и извършени плащания, оспореното УП, в табличен вид и пояснения, съдържа подробна информация за площите /декларираните БЗС/парцели/ с констатирани несъответствия по заявените схеми и мерки общо и по отделно; размерът на финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ; размер на възстановената финансова дисциплина; начислените неудържани санкции по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани, съгласно чл.19а от Делегиран регламент 640/2014 г. на Комисията; оторизираните суми и извършените плащания. Съдържанието на оспореното УП сочи, че същото съдържа фактически и правни основания за издаването му, изпълнени са указанията на съда и не е налице тъждественост с предходното УП. Ето защо се налага извода, че административният орган не е издал повторно акт като отменения административен акт, с идентично съдържание, че същият не противоречи на постановеното съдебно решение и не са налице предпоставките по чл.177, ал.2 от АПК за прогласяване на неговата нищожност. Първоинстанционният съд достигайки до неправилни изводи за нищожност на оспореното УП, не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по неговата материална законосъобразност. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационната инстанция е в невъзможност да се произнесе по същество, предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, да съпостави тези доказателства с мотивите в административния акт, да формира правните си изводи относно установяването на фактическите и правни основания, изложени в административния акт и спазването на законовите изисквания при издаването му. При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,