Решение № 15830 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2011 г.
ВАСIII отделение01.12.2011 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2855 от 13.06.2011 г. по адм. д. № 2471/2011 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15830 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Николай Христов Паскалев срещу решение № 2855 от 13.06.2011 г. по адм. д. № 2471/2011 г. на Административен съд София - град, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), е отхвърлена жалбата на Николай Христов Паскалев срещу Решение № 185 от 15.02.2011 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежност на оспорващия към органите по чл. 1 от закона. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът неправилно е приел, че през периода от 1.09.1997 г. до 31.10.1998 г., когато е бил "заместник- началник на Митница Благоевград", е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 12 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Въз основа на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 7, ал. 4 и § 1, т. 25 от ДР на Закона за митниците (ЗМ), обосновано и законосъобразно, е прието, че началниците и заместник-началниците на териториалните митнически учреждения се включват в длъжностите, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 12 от закона, доколкото се касае за ръководни длъжности или техните заместници, които осъществяват дейност, свързана с изпълнителната власт. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е необходимо наличие на осъществено активно поведение на съответното лице. Принадлежността на Николай Христов Паскалев към органите на Държавна сигурност е установена при условията на чл. 24 във връзка с чл. 25, т. 3 от същия закон. Представените официални и имащи обвързваща материална доказателствена сила документи, съставени от ръководилия го щатен служител: рег. бланка; рег. дневник; картони - обр. 1 - 2 бр. и обр. 3; дело Ф 1, а. е. 7831 и доклад на НРС от 2.12.2010 г., носят достатъчно информация, от която може да се направи извод за установяване на дейност на секретен сътрудник, съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. При тези данни, обосновано и законосъобразно, са приети за неоснователни релевираните от оспорващия доводи относно неправилна преценка на описаните документи от страна на КРДОПБГДСРСБНА. По отношение на процесното решение не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания. Същото е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,