Решение № 12738 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2012 г.

Решение № 12738 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Радио скиптър" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Илиана Беновска, срещу решение № 9393/28.06.2012 г. по адм. дело № 14 885/2011 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлено оспорването на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 20/16.02.2011 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон, поради което претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Съвет за електронни медии, чрез процесуалния си представител прави искания за оставяне на решението в сила и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от настоящия касатор против АУПДВ № 20/16.02.2011 г. на СЕМ, издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който е установено публично държавно вземане в размер на 38 619.87 лева, ведно с лихвите. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с общите правила по АПК. Основният довод на жалбоподателя за недължимост на таксата, тъй като същият не е извършва програмна дейност и не е създавал радиопрограма, съдът е счел за неоснователен. Приел е за безспорно обстоятелството, че "Радио Скиптър" ЕООД не е създавало радио програма, но е счел, че този факт е неотносим към предмета на доказване, доколкото приложимият материален закон - ЗРТ и ТТРТД не изискват съществуването на радиопрограма за възникване на вземане от осъществен годишен лицензионен надзор. В тази връзка е изведен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и дължимост на съответните такси за процесния период от време. Така постановеното решение е правилно. Поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилна преценка от страна на решаващия съд досежно допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство, не се подкрепя от данните по делото. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на ВАС, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, доколкото дружеството е редовно уведомено за започване на производството по реда на чл. 26, ал. 2 АПК и чл. 29, ал. 3 ДОПК вр. чл. 61, ал. 3 АПК, като му е дадена възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. Обосновано е съобразено от съда и относимото съм твърдяните факти обстоятелство, че възраженията на жалбоподателя относно ограничаване правото му на защита по същество са свързани единствено с доказване и установяване на факта, че в процесния период той не е създавал радиопрограма за разпространение в района на София, Бургас и Пловдив. Този въпрос е подлежал на преценка по същество и такава е извършена от съда при съобразяване с предписанията на материалния закон, поради следното: Правното основание за издаване на акта е чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ, според който радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ предвижда, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД). Съгласно чл. 8, ал. 3 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е издадена след началото на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от датата на влизане в сила на решението на СЕМ за издаване на лицензията до края на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. От анализа на посочената правна регламентация се налага изводът, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Годишната лицензионна такса се дължи за периода от датата на издаване на лицензията на оператора до датата на отнемането/прекратяването й. Това означава, че критерий за осъществяване на надзора, респ. за дължимост на таксата за надзор е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на отнемането/прекратяването на лицензията. Таксите се дължат независимо дали радиооператорът фактически е извършвал дейността по лицензията. Като е приел горното становище, съдът е достигнал до законосъобразен извод за дължимост на таксите, установени с процесния АУПДВ. По изложените съображения решението на ВАС, трето отделение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,