Решение № 14999 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2010 г.

Решение № 14999 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. София, представляван от юрк. Петрова срещу решение № 961 от 16.04.2010 г., постановено по адм. дело № 6880 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 15 състав, с което по оспорване на "Бургас Плаза" АД е отменен ревизионен акт (РА) № 2000902824/16.06.2009 г. на ТД на НАП - София - град, потвърден с решение № 1122/14.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", в частта му, с която е начислен допълнителен ДДС по продажбите за данъчен период м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г. Претендира, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се остави в сила оспорения ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - "Бургас Плаза" АД, представляван от адв. Йорданова изразява становище за неоснователност на същата. Развива подробни съображения в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. С частта от ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на "Бургас Плаза" АД допълнително е начислен ДДС по продажбите за данъчен период м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г. Ревизиращият орган е приел, че получените от дружеството гаранционни депозити по договори за наем на недвижими имоти представляват "частично авансово плащане" по чл. 25, ал. 6 ЗДДС и подлежат на облагане с ДДС. За да отмени така постановения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че предоставените парични депозити не попадат в приложното поле на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, във връзка с което е анализирал съдържанието на сключените договори за наем. На първо място съдът е изложил, че предоставените депозити не могат да се възприемат ката "задатък" по смисъла на чл. 93 ЗЗД, нито като "отметната" по смисъла на чл. 308 ТЗ, тъй като от анализа на договорите следва, че никоя от страните не може да се освободи от договора или от отговорността за неговото изпълнение като загуби депозита или съответно го заплати в двоен размер. В този смисъл съдът е изложил подробни съображения. На следващо място съдът е приел, че предоставеният депозит има характера на търговско обезпечение - залог на пари в обръщение по смисъла на чл. 310 ТЗ и служи за удовлетворяване претенциите на наемодателя от неизпълнение на договора за наем. В заключение съдът е изложил, че депозитът не може да се цени като авансово плащане по договор за наем, доколкото чрез плащането му наемателят не се освобождава от свои задължения по договора. Той може да бъде използван само за удовлетворяване на претенции на наемодателя, свързани с неизпълнение на договора. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила при постановяването му. Неоснователно е основното твърдение в касационната жалба, че заплатените на наемодателя парични депозити представляват заместваща престация на наемни вноски или на други суми, произтичащи от наемните взаимоотношения. От съдържанието на договорите за наем недвусмислено следва, че чрез предоставянето на депозит наемателят не се освобождава от нито едно от своите задължения по договора. По делото, включително и от заключението по съдебно - счетоводната експертиза, е безспорно доказано, че наемодателят е фактурирал в пълен размер всички дължими плащания за базов наем и такси за услуги, включително и за първото тримесечие от срока на договора, тоест депозитите фактически не са прихващани с наемни и свързани с тях плащания за нито един от наемните периоди. Гаранционният депозит не представлява авансово плащане на част от наемната цена, което да подлежи на приспадане от дължимата от наемателя престация. Както правилно е приел първоинстанционният съд гаранционният депозит има чисто обезпечителен характер и служи за евентуално удовлетворяване претенциите на наемодателя за вреди от неизпълнение на договора за наем. Изрично в чл. 7.5 от договорите за наем е посочено, че при удовлетворяване от сумата по депозита, наемателят е длъжен да възстанови сумата, с която е намален депозита. Следователно, както вече се каза депозитът не се прихваща от дължимите от наемателя плащания, а се задържа от наемодателя и се връща при прекратяване на договора. От изложеното до тук се налага изводът, че предоставените гаранционни депозити не представляват "частично авансово плащане по доставка" по смисъла на чл. чл. 25, ал. 6 ЗДДС, поради което същите не следва да се облагат с ДДС. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1380 (хиляда триста и осемдесет) лв., съобразно представените пълномощно за адв. Йорданова, фактура с предмет "данъчно-правни услуги - отговор по касационна жалба по адм. дело 6880/2010" и платежен банков документ за сумата от 1380 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,