Решение № 15486 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2008 г.

Решение № 15486 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петър Петров Пеев против решение по адм. д. № 1132/2008 г. по описа на АС София - град. Иска отмяна на решението поради незаконосъобразност. Твърди, че е репресирано лице, на което се полага еднократно обезщетение, защото е осъждан по политически причини. В хода на съдебното производство касационният жалбоподател е починал, като вместо него са конституирани неговите наследници Демна Петрова Пеева и Десислава Петрова Пеева. Ответната страна областният управител на Област София не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 873/30.07.2008 г. по адм. д. № 1132/2008 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател против изричен отказ със заповед № РЛ-015/ 4.02.2008 г. на областния управител на Област София да уважи искане вх. № 94-ПП-35/7.04.2006 г. за еднократно парично обезщетение по ЗПГРРЛ. За да достигне този извод, съдът е приел, че осъдителната присъда е отменена, жалбоподателят е оправдан, но няма данни, че осъждането е било по причини свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания и и следователно не е налице основание за определяне на обезщетение. Решението е неправилно и следва да се отмени. Съдът е осъществил съдебен контрол извън мотивите на административния орган за отказ. За да откаже определяне на еднократно парично обезщетение, областният управител е приел, че лицето е осъждано по чл. 71, ал. 1 от НК на 3 години лишаване от свобода, но не е амнистирано за това си деяние. Тези свои изводи, административният орган е постанови в нарушение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Към административната преписка липсва осъдителната присъда, а съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК същият е задължен служебно да събере доказателствата, които са от значение за произнасянето по направеното искане. От приложеното към делото решение № 119/ 3.07.1991 г. по НОХД № 917/ 1990 г. по описа на Върховния съд на НРБ е видно, че жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода с присъда № 104 (VII от 15.06.1953 г. по н. о. х. д. № 117/1953 г. на Софийския окръжен съд и решение № 701/ 25.07.1953 г. по н. д. № 1273/ 1953 г. на ВС, I н. о. за престъпление по чл. 96, ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 314, ал. 2 от НЗ, затова, че е знаел за съществуването на група по чл. 70 от НК, която си е поставила за цел да събори, подрови или отслаби народно-демократичната власт чрез преврат, бунт, метеж, терористични действия, но но не е съобщило на властта за нея, както и че е осъден за престъпление по чл. 314, ал. 2 от НК за укриване на взривно вещество. В отменителното решение на Върховния съд никъде не е посочено, да има правна квалификация на престъпление по чл. 71, ал. 1 от НК, затова административният орган необосновано е приел, че жалбоподателят е извършил такова. Областният управител е издал отказ при съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със събирането на доказателства в административното производство и съответствие на административния акт с установените факти. Без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, така както го задължава разпоредбата на чл. 35, ал. 1 АПК е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка относно причината за репресията и при данни за осъдителна присъда по чл. 96, ал. 1 от НК, които обаче не обсъдил. Съгласно чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ се обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора. Следователно тук законодателят е определил две групи лица:а (незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 и осъдени по наказателни дела, но деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора и 2) осъдените от Народния съд в периода от 1944-45 година заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г, които са реабилитирани по съдебен ред. При данни за наличието на осъдителна присъда, административният орган следва да прецени дали са налице или не основания за определяне на обезщетение по ЗПГРРЛ за репресия по политически причини по мотивите към отменената присъда, в която има обсъждане на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължение на административния орган е да установи вида, характера и продължителността на репресията, като съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПГРРЛ административните органи изискват от правоимащите съответните документи, като имат и правомощието да искат произнасяне от Централната комисия. Административният орган нито е указал на жалбоподателя да представи осъдителната присъда, нито служебно е изискал същата. Вместо да обсъди отказа на областния управител и изложените от него съображения и отмени същия, съдът е приел, че жалбата е недоказана, защото няма представени доказателства за причините за репресията. Решението е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като по същество съдът отмени отказа и върне преписката на административния орган за изискване на осъдителната присъда с оглед ново произнасяне дали е налице основание за определяне на исканото обезщетение за репресия по политически причини. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение