Решение № 2355 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2013 г.

Решение № 2355 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Пламен Кирилов Савов от гр. Плевен, срещу Решение № 145 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 995/2012 г. на Административен съд -Плевен. Релевира доводи за неправилност на обжалваният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която съдът е присъдил на ответника деловодни разноски. Твърди, че съдът е нарушил материалния закон и е допуснал съществени процесуални нарушения. Иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане пред друг съдебен състав. Претендира присъждане на деловодни разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител Детелина Цанова Василева в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. В конкретния случай е налице специална уредба на отговорността в Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което претендираната вреда вследствие на незаконно уволнение не може да бъде търсена като обезщетение по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице кумулативните условия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване претенциите на ищеца. Същият не е доказал наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между акта и претендираните от него неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по искова молба на Пламен Кирилов Савов срещу Министерство на правосъдието, с която е претендирал да му бъде изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4827,58 лева, представляващи неполучени суми по трудово възнаграждение, както и нанесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева изразяващи се в уронване на честта и достойнството му в обществото и на работното място, вследствие отменената като незаконосъобразна Заповед № ЛС-05-4 от 13.02.2007 г. на министъра на правосъдието. Съдът е приел обективно съединените искове, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за неоснователни и ги е отхвърлил. За да постанови този резултат е приел за установено, от фактическа страна, следното: Пламен Савов е работил по служебно правоотношение в системата на Министерство на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на длъжност Старши инспектор "Човешки ресурси" към Затвора - Плевен, преназначен на длъжност Старши инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" в ЗО - Плевен при Затвора - Плевен. Със Заповед № ЛС-05-4 от 13.02.2007 г. на Министъра на правосъдието на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от 23.02.2007 г. Същата е оспорена и отменена с решение № 9040 от 2.10.2007 г. на ВАС по адм. дело № 3950/2007 г., което е оставено в сила с решение № 12772 от 14.12.2007 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 10963/2007 г. В резултат на което е издадена заповед № 10-03-28/14.01.2008 г. на Министъра на правосъдието, с която жалбоподателят е възстановен на работа в Затвора - Плевен на длъжността Старши инспектор "Социални дейности и възпитателна работа", считано от 17.12.2007 г. Ищецът е претендирал, че поради незаконосъобразното уволнение е претърпял имуществени вреди в размер на 4827,58 лева, представляваща разликата между неполученото възнаграждение по служебно правоотношение за времето на незаконно уволнение и получените обезщетение за незаконно уволнение и трудово възнаграждение за по-ниско платена работа. Претендирал е и претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му в обществото и в работата му, злепоставяне на името и професионалните му качества пред колеги. Съдът е взел предвид, че ЗОДОВ е специален закон, който се прилага само в случаите, когато за страната не съществува друг правен ред за обезщетяването й. В конкретния случай в ЗМВР са уредени подробно условията и размера на обезщетението, като е ограничил обема на отговорността до шест месеца. При тази правна възможност, която законодателят е регламентирал, претендираната вреда вследствие на незаконно уволнение не може да бъде търсена като обезщетение по реда на ЗОДОВ. Първоинстанционният съд като е взел предвид изплатеното до момента обезщетение за незаконно уволнение е стигнал до извода, че искът за претендираната сума от 4827,58 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на неимуществените вреди съдът е приел, че по делото не се представени доказателства, които да установяват неблагоприятна промяна в здравословното състояние на ищеца следствие на уволнението му през 2007 г. Също така, че негативното отношение от страна на колеги, на което е бил подложен преди дисциплинарното уволнение и след възстановяването му на работа, е резултат на неговата личностна особеност като човек и не е доказано по делото отрицателни, емоционални изживявания на ищеца, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното му уволнение през 2007 г. Поради което исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като недоказани са били отхвърлени от съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, сочени от касационния жалбоподател. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Преценката на административния съд, че не е налице пряка и непосредствена връзка между отменения административен акт и заявените от ищеца неимуществени вреди, е правилна. Под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от увреждането, които не биха настъпили, ако не е налице увреждането, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, след противоправния резултат. От приложената по делото медицинска документация става ясно, че жалбоподателят се е разболял от типично за сезона вирусно заболяване един ден преди връчване на заповедта за уволнение. В случая липсват доказателства, че именно в резултат на незаконосъобразния акт се е проявила остра вирусна инфекция. Също така от свидетелските показания става ясно, че и преди дисциплинарното наказание жалбоподателят е бил затворен, неконтактен човек, който не е поддържал приятелски отношения с колеги на работното му място. От това следва, че липсата на приятели след възстановяването му на работа не е необичайно състояние имайки предвид асоциалното поведение на жалбоподателя, описано в свидетелските показания. Твърденията за травми нанесени на семейство и роднини също не могат да се кредитират като основателни, тъй като и те не са подкрепени с никакви доказателства по делото. Неоснователно е твърдението за неправилност на решението в частта, с която съдът е присъдил на ответника деловодни разноски. Съгласно чл. 17, ал. 3 от АПК и във вр. с чл. 32, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. В случая при представителството на министерство на правосъдието, в хода на съдебното производство, са били спазени всички законови изисквания. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направената от ответната страна претенция за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото, изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 650 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,