Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г.

Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково против решение № 1057/16.01.2019 г. по адм. дело № 1032/2018 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. Неджиб, от [населено място], [област], чрез адв. Н. Борисова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че М. Неджиб към момента на подаване на заявлението за пенсиониране е имал навършени [възраст], а действителният му осигурителен стаж според пенсионните органи е възлизал на 13 г., 05 м. и 08 дни. Страните не спорят, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б КСО поради липса на минимално изискуем осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд и по реда на чл. 68, ал. 1-2 КСО поради отсъствие на изискуем сбор от възраст и осигурителен стаж – 100. Спорът между страните е дали осигурителния стаж за периода от 14.08.1970 г. – 14.08.1972 г. с продължителност 02 г., 00 м. и 01 ден за времето на военната служба на лицето е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и ако е такъв налице ли са основания по чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Съгласно § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Относимата действаща разпоредба до 31.12.1999 г. е нормата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, обн. в Изв. Бр. 5/1958 г., отм. ДВ, бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.), съгласно която за трудов стаж от ІІІ категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периода на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера на фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В процесния период 1970 г. – 1972 г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г. /., т. е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от М. Неджиб осигурителен стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд (виж решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело № 13944/2017 г. решение № 12553/19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г.; решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г.; решение № 9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016 г. и др.) Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за тази инстанция, които съгласно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 4/01.02.2019 г. възлизат на сумата от 400, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение