Решение № 14828 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2010 г.

Решение № 14828 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6089/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Любомир Денков - пълномощник на Николина Нейчева Михова от гр. Стара Загора, срещу решение № 38 от 25.02.2010 г., постановено по адм. д. № 435 по описа за 2009 г. на Административен съд-Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на временно изпълняващия длъжността кмет на община Стара Загора, с която е признато придобиването на право на собственост върху имот, предоставен за ползване, и е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление № 0605005 от 23.06.1992 г. на Иван Тотев Чорлев, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. Със същото решение община Стара Загора е осъдена да заплати на Николина Нейчева Михова направените по делото разноски от 450 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като е трябвало той да реши спора по същество. Твърди освен това, че за Иван Тотев Чорлев не е възникнало правото да придобие собствеността върху имота. По изложените съображения моли, съда да отмени решението и в зависимост от констатирания порок или да реши спора по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Ответните страни по касационната жалба - кметът на община Стара Загора и Иван Тотев Чорлев не са взели становище. Заинтересованите страни също не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът е постановил решението си при наличие на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК. Счита освен това, че съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора дали за ползвателя е възникнало правото да придобие собствеността върху имота. Тъй като според прокурора делото не е изяснено от фактическа страна - дали са налице предпоставките по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, предлага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от Николина Нейчева Михова, чрез адвокат-пълномощника й, срещу заповед № 2707 от 4.12.2007 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на община Стара Загора. С нея на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 30 от 23.04.2007 г. на комисията, назначена с посочената заповед, е признато на Иван Тотев Чорлев да придобие собствеността върху имот, намиращ се в местност "Кръстев трап", Цалабуков трап", "Попска страна", землището на гр. Стара Загора. В заповедта е посочено, че имотът се ползва на основание ПМС № 21 от 31.01.1963 г., като на Иван Тотев Чорлев е предоставено правото на ползване на имот № 27, масив 305, ? идеална част от 999. 93 кв. м с описания протокол № 1 от 24.03.1987 г., утвърден с решение № 134-в, протокол № 13 от 27.11.1987 г. на ИК на ОбНС - Стара Загора. Със същата заповед е възложено на техническата служба при общината да извърши оценка на имота. Съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху издадената заповед, като е приел, че в нея няма мотиви, защото позоваването при издаването й е на протокола на назначената комисия, а самият протокол също е без мотиви. Съдът е приел, че всъщност не е установено правното основание за придобиване на правото на собственост, дали това е § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място съдът е приел, че имотът не е индивидуализиран по граници или съседи и площ, както и че цената му не е заплатена. Чрез прието заключение на съдебно-техническа експертиза е приел за установено, че имотът, върху който е признато правото да се придобие собственост е част от бивш имот № 515 от 3000 кв. м, правото на собственост върху който е възстановено на наследниците на Кольо Нейчев Колев, един от които е и жалбоподателката. Поради това, че обжалваната заповед на кмета е била без мотиви, включително и протокола на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР на ПЗСПЗЗ съдът е приел, че тя е незаконосъобразна, поради което я е отменил, като я е върнал на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е неправилно и е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, които задължават съда да се произнесе с решение по съществото на спора. Компетентността на кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална, поради което съдът се произнася с решение по същество, без да връща делото като преписка на административния орган, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В конкретния случай спорът е изяснен от фактическа страна. Вярно е че кметът на общината не е определил точно правното основание за придобиване на правото на собственост дали то е при условията на § 4а или на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Но от събраните доказателства - приложената скица на имота, дадените обяснения от процесуалния представител и пълномощник на ответника Иван Тотев Чорлев, включително и от заключението на вещото лице се установява, че в имота няма построена сграда. След като имотът, предоставен за ползване не е застроен, то правният извод за основанието за придобиването на правото на собственост може да бъде установен и от съда. Въпросът за правното основание за придобиване на правото на собственост при различните хипотези на § 4а или § 4б би имал значение за размера на имота, неговата площ, с оглед изискването на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, но в конкретния случай площта е ? идеална част от 999. 93 кв. м, поради което не надвишава предвидените ограничения в § 4з. На следващо място по делото не се спори, че цената на имота не е заплатена, защото с втората част от заповедта си кметът е възложил на техническата служба да направи оценка на имота. Оценката се одобрява с отделна заповед на кмета на общината и подлежи на обжалване по реда на АПК. На последно място съдът е счел, че границите на имота също не са индивидуализирани. Имотът е индивидуализиран със съответния номер, защото има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, включително за него е издадена и скица - лист 13 от делото. Самото точно описание на площта и границите на имота, включително и останалите реквизити, са предмет на бъдещата заповед на кмета на общината, която евентуално следва да се издаде на основание чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Постановеното решение ще следва да се отмени, за ново произнасяне по съществото на спора, при спазване на указанията в мотивите, само заради подадената жалба от Николина Нейчева Михова, поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение