Решение № 26 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2019 г.

Решение № 26 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на ЧСИ В. П., с рег. № 879 при Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, срещу решение от 10.07.2019 г. на дисциплинарната комисия на КЧСИ по дисц. дело № 4/2019 г., с което на ЧСИ В. П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ за неуведомяване на ипотекарния длъжник по изп. дело № 20138790400388 за постановление за възлагане на ипотекирания за обезпечение на принудително изпълняваното вземане недвижим имот – глоба в размер на 500 лв., изменена с окончателно решение на ВКС на глоба в размер на 1 000 лв.. Касаторът поддържа, че атакуваното решение в частта му, с която му е наложена глоба в минималния размер, е неправилно, тъй като не е извършено визираното дисциплинарно нарушение. Счита, че неуведомяването на ипотекарния длъжник за постановлението за възлагане в изпълнителния процес не е нарушение на процесуалния закон, в който лимитивно са изброени лицата, имащи право да го обжалват, но ипотекарният длъжник като трето лице няма такова право. Моли в тази атакувана част, решението на дисциплинарния състав на КЧСИ, да бъде отменено или изменено като му бъде наложено по-леко дисциплинарно наказание. Претендира сторените пред ВКС разноски по жалбата си. Министърът на правосъдието на РБ и КЧСИ не подават отговор на жалбата на ЧСИ П.. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема жалбата за допустима, но неоснователна. Дисциплинарният състав на дисциплинарната комисия на КЧСИ е счел за установено, че по образуваното пред ЧСИ В. П., с рег. № 879 при КЧСИ и район на действие – Окръжен съд – Ловеч, изп. дело № 20138790400388, постановлението за възлагане от 01.09.2018 г. на изнесения на публична продан недвижим имот – собственост на ипотекарния длъжник ЕТ "Търговия на едро – Румяна Несторова", не е съобщено на последния, което съставлява нарушение на процесуалния закон и основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност под формата на глоба, която с окончателното решение на ВКС по настоящото дело по жалбата на министъра на правосъдието на РБ е определена в минималния, визиран от законодателя в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, приложима редакция, публ. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., размер от 1 000 лв.. Както е посочено в мотивите на горепосоченото определение на ВКС по настоящото дело, по отношение на извършеното от ЧСИ дисциплинарно нарушение – несъобщаване на ипотекарния длъжник на постановлението за възлагане на ипотекирания имот, изводът на дисциплинарния състав на КЧСИ, че е налице нарушение на процесуалния закон, което е умишлено, е правилен. И в дисциплинарното производство, и в настоящото съдебно производство, ЧСИ П. поддържа становището, че ипотекарният длъжник е трето за изпълнителния процес лице и поради това не е измежду изрично посочените в чл. 435, ал. 3 ГПК лица, имащи право да обжалват постановлението за възлагане, поради което последното не следва да му се съобщава. Касае се за незачитане на императивната норма на чл. 429, ал. 3 ГПК, регламентираща субективните предели на изпълнителния лист, обхващащи и ипотекарните длъжници, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. В този смисъл е задължителното разрешение в т. 2 ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което също е игнорирано от ЧСИ при защитата му в дисциплинарното и в настоящото производства. Ето защо настоящият съд е приел по жалбата на министъра на правосъдието на РБ по настоящото дело, че подходящото наказание за извършеното закононарушение е глоба в минималния законоустановен размер от 1 000 лв., което разрешение се поддържа и понастоящем. Извършеното от ЧСИ нарушение на процесуалния закон, при съобразяване и с последващото му поведение пред дисциплинарната комисия на КЧСИ и пред касационния съд, показващо непознаване или погазване на дадено задължително разрешение в тълкувателно решение на ВКС, не е малозначително, за да обуслови налагането на най-лекото по вид дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – порицание. Жалбата на ЧСИ П. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Въпросът за съдебно-деловодните разноски между страните, вкл. по настоящата жалба, е разрешен с решение № 19 от 09.04.2020 г. по настоящото дело. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,