Решение № 399 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2018 г.

Решение № 399 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 250, ал. 2, пр. 1 и 251, ал. 3 ГПК. Производството е било образувано по жалба на И. Т. Ч. срещу решение от 20.12.2017 г., постановено по дисциплинарно дело № 29/2017 г. на ДК при К. на ЧСИ, с което са наложени наказания глоби на частния съдебен изпълнител. С решение от 03.07.2018 г. ВКС е потвърдил решение от 20.12.2017 г. по дисциплинарно дело № 29/2017 г. на ДК при К. на ЧСИ, с което са наложени наказания глоби на частния съдебен изпълнител И. Т. Ч.. С молба от 03.08.2018 г. ЧСИ И. Ч. е поискал допълване и тълкуване на постановеното от ВКС решение. Поддържа се, че липсва произнасяне по твърдяното нарушение на чл. 79 ЗЧСИ, по нарушението, касаещо определения размер на дължимото се възнаграждение по изпълнително дело № 312/2015 г., както и относно нарушението свързано с изпращането на изпълнително на ЧСИ М. П.. Поддържа се също така, че липсва произнасяне за нарушение разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, относно нарушението по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, относно нарушението на чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 5 ГПК, както и относно нарушението по чл. 460 ГПК. Поддържа се също така, че мотивите на съда са неясни и се нуждаят от тълкуване. Ответникът по жалба - МП, чрез процесуалния си представител не взема становище по молбата. Ответникът по жалбата - ДК при К. на ЧСИ чрез процесуалния си представител, не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: В своето решение Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, за това, че ДК К. е допуснала съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, приел е, че са налице нарушения по смисъла на чл. 80 ЗЧСИ, чл. 29 и 33 ТТРче, на чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, на разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК, на разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК, както и нарушения по чл. 458 ГПК, на разпоредбата на чл. 460 ГПК и на разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ДОПК, като е изложил съображения обосноваващи изводите му, за осъществяване на посочените дисциплинарни нарушения. Прието е за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Установявайки наличието на извършени дисциплинарни нарушения и справедливо определени за тях наказания, съдът е потвърдил решението на дисциплинарната комисия при К.. При така установените факти настоящият състав намира молбата за допълване и тълкуване на решението за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая съдът се е произнесъл изцяло по правилността на обжалваното пред него решение на ДК К.. Необсъждането на всички възражения и доводи на жалбоподателя, ако има такова, както твърди молителя в молбата си по чл. 250 ГПК, би могло да представлява неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила на чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и непълнота на това решение. Видно от молбата за допълване на решението ЧСИ И. Ч. не е съгласен с постановения резултат, но същият не може да бъде изменен в настоящата процедура. На практика молителят използва молбата за допълване на решението като средство за повторно произнасяне, което е недопустимо и е форма на проява на злоупотреба с процесуални права Тълкуването на решението по смисъла на разпоредбата на чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуване може да се иска, когато съдебният акт е неясен до степен, в която не може да бъде разбрана волята на съда, а в случая това не е така – волята на съда е ясно изразена в диспозитива на решението. В разглеждания случай се иска тълкуване на мотивите към решението, а не на диспозитива, което обуславя неоснователност и на искането по чл. 251 ГПК. По изложените съображения, съдът