Решение № 215 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие против решение 1511 от 23.08.2023г. по адм. дело 695/2023г. на Административен съд- Пловдив, с което по жалба на ЕТ Б. Шопов гр. Раковски е отменено Уведомително писмо с изх.01-6500/463/07.02.2023г. за неодобрение за участие по направление Контрол на почвената ерозия от мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и административната преписка е върната на административния орган за постановяване на нов индивидуален административен акт, съобразно мотивите на решението. Касационният жалбоподател иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост-касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът ЕТ Б. Шопов в писмен отговор оспорва касационната жалба, моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение, претендира разноски по делото. В с.з. ответникът , редовно призован не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на ЕТ Б. Шопов против Уведомително писмо с изх.01-6500/463/07.02.2023г. за неодобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на административния акт. Според съда, по делото липсвали доказателства административният орган да е уведомил жалбоподателя на основание чл.30, ал.2 от АПК, че липсва оценка на трайните насаждения респ. че липсват доказателства относно плододаването, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На тези две основания уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на административния орган. Решението е неправилно. Противно на възприетото от АС-Пловдив оспорения акт е издаден в писмена форма, с посочени правни основания- заявените парцели не отговарят на изискванията на чл.26 т.13 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.,а фактическите основания се съдържат както в самия акт , така и в административната преписка. Разпоредбата на чл.30 ал.2 от АПК е неприложима, тъй като е налице специална уредба в Наредба 7 от 24.02.2015г. В противоречие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не е обсъдил всички основания по чл.146 от АПК за отмяна на акта, изложени в жалбата на оспорващия. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Липсата на мотиви по съществени за изхода на административноправния спор въпроси по аргумент от чл.172а, ал.2 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което винаги води до отмяна на съдебния акт. След като съдът не е разгледал наведените в жалбата основания за оспорване по чл.146, т.1, т.4 и т.5 от АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл.220 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава чл.209, т.3, предл.2 от АПК. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед спазване императивното изискване на чл.168, ал.1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. На основание чл.226, ал.3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.22, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение