Решение № 6705 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., [ЕГН], чрез пълномощника адв. Я. Тончева, срещу решение 2301 от 15.07.2024г., постановено по адм. дело 177/2024г. на Административен съд Стара Загора. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно интерпретира фактическата обстановка. Излага съображения за немотивираност и нищожност на оспорения административен акт. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска неговата отмяна с алтелнативни искания за прогласяване нищожност на осн. чл.177, ал.2 АПК на Уведомително писмо 02-240-2600/12758#7 от 13.04.2023г. или неговата отмяна. Претендират се разноските за съдебното производство. Искането се поддържа в представено по делото писмено становище. Ответната страна Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е постановено в съдебно производство по реда на чл.226 АПК, след като с решение 2237/26.02.2024г., постановено по адм.дело 9574/2023 год. на ВАС, V. о. е отменено решение 296/03.08.2023г., адм.дело 340/2023г. на АдмС Стара Загора, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с указания за разпределение на доказателствената тежест и обсъждане на становищата на страните. За да постанови обжалваното решение, АдмС Стара Загора, в изпълнение на дадените в отменителното решение указания, е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. Обсъждайки релевантните факти, свързани със спазване на изискванията за подпомагане по конкретните мерки, наличието на площи с неотговарящи изисквания, причините за тяхната недопустимост и коректността на изчисленията за оторизираните суми, съдът е приел, че законосъобразно на осн. чл.43, ал.4 ЗПЗП са направени намаленията за заявените площи, като правните основания са изчерпателно посочени под таблицата в административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо 02-240-6500/12758#7 от 13.04.2023г.(посочено в касационната жалба с 02-240-2600/12758#7 от 13.04.2023г.) на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2019 по Заявление за подпомагане с УИН 24/110619/14266 и Приложение за кандидатстване по м.11 от ПРСР 2014-2020 год. за кампания 2019 год., в размер на 0 лева, представляващо отказ от оторизация в размер на 11 623.69 лв. и наложена санкция за бъдещ период 4 749.70 лв. Уведомителното писмо е постановено в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в оставеното в сила с Решение 1107/01.02.2023 год. по адм. дело 6497/2022 год. на ВАС решение адм. дело 150/2022 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отмнено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 изх.02-240-2600/12758 от 09.12.2021 год. на Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за ново произнасяне. С обжалваното в настоящето съдебно производство решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Д. Д., като неоснователна и го е осъдил да заплати на насрещната страна направените по делото разноски. Съдът е събрал необходимите доказателства по делото и е изяснил релевантните фактически обстоятелства, в т.ч. и чрез назначаване на съдебна експертиза. Приел е за установено от фактическа страна, че Д. М. Д. - регистриран земеделски производител с УРН 386354, на 30.04.2019 год. е подал в ДФЗемеделие заявление за подпомагане с УИН 24/110619/14266 за кампания 2019 год. Поискано е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за преразпределително плащане (СПП), по схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), схема за преходна национална площ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (мярка 11) и компенсаторни плащания в планински райони (подмярка 13.1/ТР 1). Неразделна част от заявлението е таблица за ползваните през 2019 год. парцели, в която са посочени номера на блоковете на земеделско стопанство (БЗС) в землището на [населено място]. Декларираната използваема площ е в размер на 10.67 ха. Подадено е и приложение за кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие 2019 год. заявление за плащане, както и договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти 0527/ 26.07.2017 год., сключен между Д. Д. и Маком сертифициране ООД. На основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение(ЕС) 809/2014г. на Комисията са извършени административните проверки, посочени в чл.74 от Регламент(ЕС) 1306/2013г. на ЕП и на Съвета, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. При автоматичните проверки на въведените данни в заявлението са констатирани несъответствия с детайлизирани грешки относно заявените площи на парцелите, с които жалбоподателят е запознат. Проверка на място за кампания 2019 г не е извършвана. С писмото на жалбоподателя е отказано изплащане на финансово подпомагане в размер на 11 623.69 лв. и наложена санкция за бъдещ период 4749.70 лв. с оглед обстоятелството, че за 4.36 ха от общо заявени 10.67 ха е установено, че попадат извън специализирания слой за кампания 2019 год. и в процентно отношение наддекларираната площ спрямо установената е 69.1%. В мотивите се посочва, че отказът е в резултат на данните от административни проверки, получени, след като е използвана наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани по чл.30 от ЗПЗП и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба 4 от 24.02.2015 год. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020. Таблицата към УП съдържа подробна информация за показателите, на които отговаря или не заявителят по съответните схеми/мерки, сумите на намаление за финансова дисциплина, исканите суми и намаленията на оторизираните суми, наложените корекции и правното основание за това. Посочено е, че специализираният слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019г е одобрен със заповед РД 46-485/27.11.2019г. и РД 09-228/28.02.2020г. на министъра на земеделието. В съдебното производство и съобразно дадените указания от ВАС, за доказването на главния релевантен за производството факт - дали площите попадат в слоя ПДП, съдът е разпределил тежестта на доказване на релевантните по делото факти, като въз основа на това е поискана от страна на ответника и допусната съдебно техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, парцели 73451-336-4-1 с площ 3.54 ха и 73451-336-5-1 с площ 0.79 ха са изцяло извън окончателния допустим слой, а парцели 73451-97-3-1 с площ 1.52 ха и 73451-97-4-1 с площ 2.77 ха са извън него със сравнително малка площ съответно 0.01 ха и 0.02 ха., или сборът им е 4.36 ха, като общо заявените за подпомагане площи са 10.67 ха. При тези фактически установявания, правилни са изводите на АдмС-Стара Загора, че оспореното уведомително писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, спазени са изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспореното писмо и таблиците към него съдържат ясни фактически основания и мотиви, обективиращи волята на административния орган и позволяващи на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт. В достатъчна степен конкретно и точно е описан начинът на изчисляване на извършените намаления, формирането на оторизираните суми по всяка от заявените за подпомагане мерки и схеми. Правилни са изводите на съда, че оспореното УП, което е второ по ред, не страда от порока нищожност и не е налице основанието на чл.172, ал.2 АПК, както твърди касатора в жалбата си. Тази разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Видно от съдържанието на оспореното УП, са посочени точно фактическите и правни основания относно извършените намаления, посочени в таблицата към УП, като срещу всеки идентификатор на деклариран парцел с площ са посочени конкретните причини за недопустимост и в разясненията към таблицата за всяка от съответните колони са посочени фактическите основания за намаленията и съответните правни основания. Не е налице тъждественост с предходното УП като не се установяват пороци при неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. Правилен е изводът на съда, че само съвпадащият краен резултат по двата акта не е достатъчен да опорочи втория до най-високата степен на незаконосъобразност. Следва да бъде посочено също така, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане не обуславя обявяването му за нищожен, а представлява нарушение на административно производствените правила. Правилни са изводите на съда, че оспореното УП е издадено при правилно приложение на материалния закон. Процесното УП съдържа фактически и правни основания за неговото издаване и няма отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК отсоносно формата на акта. Спорът по делото е дали заявените площи попадат в слоя ПДП, което е видно и от отменителното решение на ВАС.Жалбоподателят е имал възможност в рамките на административното производство, както и в рамките на съдебното производство да оспори фактическите констатации на административния орган и докаже положителният факт, че заявените площи следва да бъдат включени в слоя ПДП. Не са противопоставени годни доказателства, които да опровергаят установените в рамките на административното производство факти. Като правни основания в оспореното уведомително писмо( пояснение към колона 4) за установената недопустима за подпомагане площ на парцелите, след извършените административни проверки, са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.) във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (отменена, но действаща към момента на издаване на административния акт) - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 (в относимата редакция)за съответната година. Съгласно тези разпоредби, при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой "Площи допустими за подпомагане", административният орган процедира в условията на обвързана компетентност, като не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Разплащателната агенция, намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Не е спорно по делото, а и от заключението по приетата СТЕ, се установява, че специализираният слой площи допустими за подпомагане за кампания за кампания 2019г. е одобрен със заповед РД 46-485/27.11.2019г. и РД 09-228/28.02.2020г. на министъра на земеделието. По делото не се излагат твърдения и не са ангажирани доказателства, че касаторът се е възползвал от възможността да оспори посочените заповеди, поради което в частта за неговите имоти е влязла в законна сила. В случая, по делото е установено, че площта, която попада извън специализирания слой е общо 4,36 хектара, който извод се подкрепя и от заключението на вещото лице. След като е безспорно установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019г., същите не подлежат на подпомагане, както правилно се е мотивирал административният орган и е приел решаващият съд. Причините за невключването на имотите не са предмет на настоящето производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16г. от Наредба 105/22.08.2006 г., в приложимите редакции, преди влизане в сила на заповед на министъра за определянето на конкретните площи, които остават извън окончателния специализиран слой ПДП за съответната кампания, административният орган не се произнася по подаденото заявление. Поради това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с оглед датата на издаване на заповедта на министъра за определяне на специализирания слой ПДП, на която се позовава органа в оспореното УП, същата е неотносима, като касаеща следващ период. Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност спрямо одобрения специализиран слой и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за "съответната година" и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът/лите на съответното лице не е/не са включен/и в заповедта по чл. 16г от Наредба 105. Именно затова на земеделските производители е дадена възможност да подават възражения и да обжалват констатациите на административния орган във връзка с обновяването на специализирания слой "ПДП" в хода на процедурата. Площите са изчислени съгласно чл. 2, пар. 1, т. 23, чл. 18 и чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014. В конкретния казус, безспорно установената площ по смисъла на чл. 2, пар. 1, т. 23, б. б) от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е 85, 88 ха, разликата между заявената и декларираната площ е 4.36 ха и превишава 69% от заявената, поради което и в съответствие с чл.19, пар. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 е отказано цялостно финансиране за годината в размер на 11 623.69 лв. При правилно приложение на материалния закон административният орган е наложил предвидената в чл. 19, пар. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 административна санкция при свръхдеклариране, поради което, правилен е изводът на първоинстаноционния съд, че оспореното уведомително писмо е законосъобразно и жалбата срещу него е отхвърлена. По изложените съображения, настоящият състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответната страна за заплащане на разноските по делото, касаторът следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,