Решение № 3947 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Сливен срещу Решение 106/25.05.2022 г., постановено по адм. дело 141 /2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменена Заповед РД-09-385 от 14.03.2022 година на Директора на РЗОК Сливен, с която на Даскалови фарма ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място] село, община Сливен., представлявано от Г. Даскалов, е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева, на основание чл. 40, ал. 2 и чл. 42, ал.1, т.6, б. а от Договор 200935/06.12.2019 г., за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от същия договор и във връзка с чл.52 ал.3 от Договор 200935/04.01.2022г и е наредено дружеството да внесе в полза на РЗОК - Сливен констатирани суми, получени без правно основание в размер на 3 252,05 лева, ведно със законната лихва от 146. 35 лева, в 14 дневен срок от получаване на заповедта, като незаконосъобразна. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Даскалови фарма ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място] село, община Сливен., представлявано от Г. Даскалов, чрез процесуален представител адвокат М. Калоянов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-09-385 от 14.03.2022 г., издадена от директора на РЗОК Сливен, въз основа на Констативен протокол (КП) РД-13-04-9/15.02.2022 г., на основание чл. 40, ал.2, вр. с чл.52, ал.3 от Индивидуален договор 200935/04.01.2022г., чл.42 ал.1 от Договор 200935/06.12.2019г., за констатираното в КП нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 7 от договор 200935/06.12.2019г., на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договор 200935/06.12.2019г. и във връзка с чл.52, ал.3 от индивидуален договор 200935/04.01.2022г., с която на Даскалови фарма ЕООД, собственик на Аптека Уно - гр. Сливен, е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева. Изложени са мотиви досежно неспазване от дружеството на разпоредбите на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и Наредба 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Посочено е, че към момента на отпускането на лекарствения продукт са действали Указания за работа с електронна рецептурна книжка РД-16-36/30.06.2021 год., подписано е и допълнително споразумение 7 от 05.08.2021 г., в сила от 01.08.2021 г., между РЗОК/НЗОК и аптеката, съгласно чл.53г, ал.1 от което магистър фармацевтът от 01.07.2021 г. чрез електронна услуга, реализирана в аптечния софтуер, получава информация за предписаните и изпълнени рецепти на ЗОЛ, вкл. за лекар, издал рецептата; дата на издаване на рецепта; МКБ код, за който се предписва лекарствен продукт, НЗОК код на лекарствен продукт; предписано количество на лекарствен продукт; дата на изпълнение на рецепта; отпуснато количество лекарствен продукт. Органът посочил, че на 02.08.2021г. от аптека Марешки - 13 са отпуснати с електронни рецепти 2121470021ЕВ, 212140002410 и 212148001АЕЕ, издадени на ЗОЛ Д. Василева лекарствени продукти по МКБ код [заличен текст]. На 23.08.2021г. на ЗОЛ Д. Василева е издадена отново електронна рецепта 21235301D51D за лекарствен продукт по МКБ код J45.0 - RF 224 "Fasenra"4.5 mg., който е бил отпуснат от аптека Аптека Уно , въпреки че е четвърти по ред за периода. Директорът на РЗОК - Сливен приема, че към дата 23.08.2021 год. е била въведена електронна историческа информация относно отпуснатите лекарствени продукти за ЗОЛ и съгласно т. 3 на Раздел III от Указания за работа с електронна рецептурна книжка, отпусналият на 23.08.2021 год. лекарствен продукт магистър фармацевтът не е извършил запитване за издадените и изпълнени рецепти на ЗОЛ, с което е допуснал отпускане на повече от 3 лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ код) за един и същи период на лечение. Със заповедта е констатирана получена сума от дружеството, стопанисващо аптеката без правно основание в размер на 3 252,05 лева. На жалбоподателя е указано, че следва да внесе в полза на РЗОК тази сума, ведно с лихвата в 14 - дневен срок от получаване на заповедта. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че от наказаното дружество не е извършано нарушение на клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договора. Обоснован е извод, съобразно който изпълнителят по Договора е бил в обективна невъзможност да изпълни уговореното да не изпълнява рецептите и да върне същите на приносителя им, когато установи, че на ЗОЛ за един и същи период са предписани от ОПЛ три или повече лекарствени продукта за едно заболяване в рамките на един и същ период на лечение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в конкретния ден 23.08.2021 г., е липсвал достъп до националната здравна-информационна система (НЗИС), което е довело до невъзможност за проверка на пациентската терапевтична история при изпълнение на електронната рецепта, представена от ЗОЛ Д. Василева за лекарствен продукт [заличен текст]. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд намира, че в случая не е налице нанесена щета на РЗОК Сливен, респ. НЗОК с изпълнение на рецептата, доколкото по делото се установява, че рецептата е била изпълнена едва седмица по-рано от позволеното, а и протоколът дава право на определен брой опаковки, които да бъдат отпуснати на пациента и по него не биха могли да се отпуснат повече от определените като брой лекарствени продукти. Следователно ако дружеството-оспорващ върне сумата от 3 252,05 лева , ведно с лихвата на РЗОК Сливен ще сме в хипотеза на обогатяване на НЗОК, тъй като лекарството е следвало да бъде отпуснато и реално е предоставено на пациента. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната заповед. В условията на епидемична обстановка и обявено извънредно положение на територията на Република България с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), магистър - фармацевтът, ръководен и от чл.6 от Правилата за Добра фармацевтична практика (обн. ДВ бр.3 от 10.01.2020г.), съгласно които основната грижа на магистър фармацевтите е благополучието на пациента, е отпуснал предписаното, след смяна на терапията от ОПЛ, лекарство на пациент с диагноза по международния код на болестите [заличен текст], тъй като към момента са били налице всички предпоставки за отпускане на лекарството не е бил възможен достъпа до НЗИС, пред фармацевта е представен нов протокол, с който за пръв път се изписва този лекарствен продукт за лечение на белодробно заболяване, по време на Ковид епидемия, като се е ръководил и от официалната позиция НЗОК от 07.07.2021г., че въвеждането на електронна рецептурна книжка не трябва да затруднява здравно осигурените. Както се отбеляза в договора и в цитираните в заповедта за налагане на санкция указания за работа с електронна рецептурна книжка е описано задължение за фармацевта за получаване на информация за пациентското досие единствено чрез електронна услуга, която в случая е била неработеща, но липсва задължение за фармацевта за извършване на устна справка в РЗОК, поради което същия е изпълнил рецептата, като не е могъл да знае, че лекарствения продукт е четвърти по ред за един и същ период на лечение. Обосновано първоинстанционният съд приема, че за да докаже техническата изправност на системата НЗИС, вкл. нейната надеждност и сигурност, законодателят е възложил в тежест на ответния орган - РЗОК. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно извежда, че при невъзможност за проверка дали ЗОЛ вече е получило обема от лекарствени продукти, гарантирани от здравната каса и при представен нов протокол от дата 23.08.2021г. фармацевтът не е имал основание да откаже да изпълни електронната рецепта. В противен случай, в условия на Ковид епидемия пациентът би бил оставен без необходимото лечение. Целта на закона е да се ангажира отговорност, но определянето на наказанието следва да е съотнесено към вида на нарушението, неговата тежест, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на фармацевта. При преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът обосновано формира решаващ мотив относно липсата на нарушение, водещо до санкциониране по ИД. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано приема, че оспорената заповед в частта, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД е наложена санкция "финансова неустойка в размер на 50 лева е материално незаконосъобразна и не съответства на предвидената в закона цел, поради което е налице основание за отмяната й, в условието на чл. 146, т. 4 и т.5 от АПК. При това положение оспорената заповед, в частта за констатираните суми получени без правно основание в размер на 3 252,05 лева и законна лихва в размер на 146,35 лева, които дружеството - жалбоподател e задължено да внесе в полза на РЗОК в 14 - дневен срок от получаване на заповедта, правилно е отменена поради липса на извършено нарушение. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви на заповедта за налагане на санкции. Същите не се субсумират към хипотезата на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договор 200935/06.12.2019г. и във връзка с чл.52, ал.3 от индивидуален договор 200935/04.01.2022г., възприети като правно основание за издаване на заповедта. Представените от процесуалния представител на ответника по касация, нови след издаване на оспорения акт, 22 броя съобщения в сайта на НЗОК, касаещи затруднения в комуникацията с услугите и 9 броя справки за е-рецептурна книжка за случаи на отпуснати лекарства на здравноосигурени лица, които не са отразени в сайта на НЗОК в рамките на година, не следва да бъдат обсъждани, предвид нормата на чл. 220 АПК, въвеждаща забрана за фактически установявания. Прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт Районна здравноосигурителна каса Сливен, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване, обективирани в договор за правна защита и съдействие 162 / 16.03.2023 г., в размер на 1000 лева (хиляда лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,