Решение № 11999 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2016 г.

Решение № 11999 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Ж. С. от [населено място], общ. [община], обл. Перник, против Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД01-230/14.03.2011 г. на Министъра на труда и социалната политика /Методиката/. В жалбата са изложени съображения, че обжалваната Методика е подзаконов нормативен акт, който противоречи на целите на закона. Счита, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена законоустановената форма, а необнародването й обуславя извод за нейната нищожност. При условията на евентуалност претендира отмяна на атакувания акт. Ответната страна – министърът на труда и социалната политика, редовно призован, чрез пълномощника си юрк. Г. Тодорова, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателността на подадената жалба. Счита, че в случая в случая не е спазено императивното изискване по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, проектът за подзаконов нормативен акт да е публикуван на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите за публичното им обсъждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване е утвърдената със Заповед № РД01-230/14.03.2011 г. на министъра на труда и социалната политика Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания. С определение № 11562 от 01.11.2016 г. постановено по адм. д. 12089/2016 г. на Върховния административен съд, Първо отделение с което е оставена жалбата на Ж. С. без разглеждане, като е приел, че обжалваният акт не представлява подзаконов нормативен акт, подлежащ на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а е вътрешнослужебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. С определение № 1465 от 06.02.2017 г. постановено по адм. д. 13360/2016 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав - I колегия е отменил горното определение, като е извел решаващия извод относно характера на акта, а именно като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. Указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото - чл. 224, ал. 1 АПК. Следователно квалифицирането на Методиката за определяне на индивидуалните потребности на хората с увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, утвърдена със Заповед № РД01-230/14.03.2011 г. на Министъра на труда и социалната политика като подзаконов нормативен акт е задължително. Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват. Това правило е конкретизирано с нормите на чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК, предвиждащи обнародване в "Държавен вестник" на нормативните административни актове. Публикуването на нормативните актове е началният момент, от който те произвеждат действие. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен ако в тях е определен друг срок. Чрез обнародването на нормативния акт не се изразява съдържащото се в него волеизявление, а той се довежда до знанието на правните субекти. В този смисъл обнародването не е част от формата на акта, а елемент от предписаната от Конституцията (чл. 5, ал. 5), чл. 37 от ЗНА и чл. 78, ал. 2 от АПК процедура по издаването на нормативните административни актове и неизпълнението му е съществено нарушение на тези процесуални правила, тъй като е пречка актът да произведе правно действие. По делото няма данни обжалваните изисквания да са обнародвани, няма и подобни твърдения. По изложените съображения следва да се приеме, че след като оспорената Методика не е публикувана в интернет преди внасянето й за разглеждане и приемане от министъра на труда и социалната политика, в случая е налице фактическо и правно основание за уважаване на подадената жалба – установено съществено нарушение на приложимите процесуални изисквания. Поради това, без да бъдат обсъждани изложените от оспорващия твърдения за противоречие на оспорените текстове с материалноправни разпоредби от по-висок ранг и целта на закона и на основание чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК, както и правомощията си по чл. 193 АПК, Върховният административен съд, непубликуваният акт следва да бъде обявен за нищожен по изложените мотиви за особено съществено нарушение на процесуалните правила. Решението, след влизане в сила, подлежи на обнародване в "Държавен вестник". Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,