Решение № 4313 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2013 г.

Решение № 4313 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София срещу Решение № 3068 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 1178/2012 г. по описа на Административен съд София град, I отделение, 11 състав в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2171103720 от 14.09.2011 г., издаден от Валентин Василев Василев на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 666,65 лева по фактури, издадени от "Лили 2007" ЕООД за м. 08 и м. 09.2009 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при необоснованост - отменителни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки по фактури, издадени от "Лили 2007" ЕООД, поради което изводът на АССГ за незаконосъобразност на РА в тази му част се явява неправилен. Иска от съда да отмени съдебния акт в оспорената му част и да постанови друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на "Роуд Билдинг" ЕООД срещу РА в съответната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Роуд Билдинг" ЕООД, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението в обжалваната му част, като постановено по процесуално недопустима жалба и алтернативно, излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната му част по адм. дело № 1178/2012 г. по описа на АССГ, I отделение, 11 състав е отменен РА № 2171103720 от 14.09.2011 г., издаден от Валентин Василев Василев на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 666,65 лева по фактури, издадени от "Лили 2007" ЕООД за м. 08 и м. 09.2009 г. В останалата част решението е необжалвано и е влязло в сила. Съдът е приел, че от събраните писмени доказателства е доказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Лили 2007" ЕООД, поради което процесният РА в така обжалваната му част се явява издаден при неправилно прилагане на материалния закон. Така формираният извод е правилен и обоснован. На първо място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно становището на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на решението в обжалваната му част. До директора на дирекция "ОДОП" - гр. София от страна на ревизираното лице е подадена жалба срещу РА № 2171103720 от 14.09.2011 г. на орган по приходите в ТД на НАП София град изцяло, включително и относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Лили 2007" ЕООД /л. 21 от делото, том първи/. С решение № 2348 от 23.12.2011 г. решаващият орган е изменил обжалвания РА: 1. в частта относно установените задължения за данъчни периоди м. 10.2007 г., м. 05.2009 г., м. 09.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г.; 2. в частта относно определените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г., като е отменил РА относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 09.2007 г., от 1.09.2008 г. до 31.12.2008 г., от 1.12.2009 г. до 31.01.2010 г. и от 1.03.2010 г. до 30.04.2010 г. и в останалата част РА е потвърден. С жалбата, адресирана до АССГ "Роуд Билдинг" ЕООД оспорва РА както в частта, в която същият е изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София, така и в частта, в която същият е потвърден /приложена на л. 4 - л. 9 от делото/. Следователно, с решението на решаващия орган РА относно задълженията по ЗДДС за м. 08.2009 г. е потвърден, а за м. 09.2009 г. същият е изменен. Като е разгледал спора относно законосъобразността на РА в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 08 и м. 09.2008 г. по фактурите, издадени от "Лили 2007" ЕООД, първостепенният съд не е излязъл извън рамките на петитума на жалбата и е постановил допустимо решение в така описаната му част. На второ място, касационната инстанция намира решението за правилно и обосновано в обжалваната му част. Видно от данните по делото с РА е отказано на "Роуд Билдинг" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 от ЗДДС по фактури № 2134 от 31.08.2009 г., № 2059 от 30.09.2009 г. и № 2265 от 30.09.2009 г., издадени от "Лили 2007" ЕООД, с предмет на доставките - пътностроителни машини и багер. Приложени са три броя договори и приемо-предавателни протоколи, в които са индивидуализирани съответните пътностроителни машини и багер и описанието им съвпада с това, посочено във фактурите. От друга страна, от инвентарната книга на дружеството е видно, че транспортните машини са отразени в счетоводството на "Роуд Билдинг" ЕООД като ДМА по сметките от гр. 20. Въз основа на тези доказателства правилен е изводът на АССГ, 11 състав за наличието на облагаема доставка на индивидуални движими вещи /стоки/ по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6 и ал. 2 от ЗДДС. Основателно е посочено в касационната жалба, че фактурата сама по себе си не е данъчно събитие, а е частен документ, от който ревизираното лице черпи изгодни за себе си правни последици, а именно формиране на данъчен кредит. В процесния случай "Роуд Билдинг" ЕООД е ангажирал надлежни писмени доказателства, въз основа на които констатациите в РА относно наличието на материалноправно основание за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на същия по фактурите, издадени от "Лили 2007" ЕООД, се явяват опровергани. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по издадени на получателя фактури следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Наличието на доставка е първото условие за признаване правото на данъчен кредит, като доставка на стока е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока. Съответно, на датата на възникване на данъчното събитие се поражда задължение на доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. Въз основа на цитираните разпоредби обосновано АССГ, 11 състав е достигнал до извода, че доставките по процесните фактури, издадени от "Лили 2007" ЕООД, са реално осъществени. Доказано е както наличието на съответни търговски взаимоотношения между страните по доставката, така и прехвърлянето на право на собственост върху индивидуално посочените вещи. В тази връзка следва да се посочи, че процесните транспортни машини са заведени като ДМА в счетоводството на получателя, което е допълнителен аргумент за незаконосъобразност на РА в така оспорената му част. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея основания за отмяна на решението в обжалваната му част и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение