Решение № 538 от 2.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2055/2013 г.

Решение № 538 от 2.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2055/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, озаглавено "жалба ", депозирано лично от осъдения П. Х. Х. за възобновяване на нчд 747/2013 г. на РС-Сливен, по което е постановено определение, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му за кумулиране на наказанията по присъди по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен, нохд 823/2012 г. на РС-Сливен и нохд 1050/2012 г. на Сливенски районен съд. От съображенията, изложени доста общо в искането / че законът дава право да бъде направена кумулация на наказанията по нохд 124/2012 г., нохд 823/2012 г. и по нохд 1050/2012 г., след като деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, както и, че съдът не е посочил защо трябва да търпи наказанието по присъдата по нохд 124/2012 г. отделно от останалите, както и защо е приложил чл. 24 от НК/ могат да се извлекат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, служебно назначеният адвокат на осъдения моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело. Счита, че след като деянието по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен е за продължавано престъпление, което според формулировката на съда е приключило "края на февруари 2012 г.", то няма категоричност, че това деяние е довършено след 24.02.2012 г., на която дата е влязла в сила присъдата по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен. При това положение би следвало в полза на подсъдимия да се приеме, че са налице основания за групиране на наказанията по посочените в искането присъди. Представителят на ВКП намира определението на ОС-Сливен за законосъобразно, поради което моли искането на осъдения да бъде оставено без уважение, като неоснователно. В последната си дума осъденият П. Х. моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване от осъдения е процесуално допустимо, доколкото има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: По молба за кумулация на наказанията по влезли в сила присъди, депозирана от осъдения П. Х. Х. е било образувано пред РС-Сливен нчд № 747/2013 г., по което на 22.05.2013 г. с протоколно определение е била отхвърлена молбата му като неоснователна. Първоинстанционното определение е било предмет на въззивен контрол по жалба на осъдения, като с определение № 23 от 27.06.2013 г., постановено от ОС-Сливен по внчд 296/2013 г. е било потвърдено определението на РС-Сливен по нчд 747/2013 г. П. Х. Х. е осъждан многократно. С протоколно определение от 11.03.2010 г., влязло в сила на 29.03.2010 г. на РС-Сливен, постановено по нчд 263/2010 г., е била извършена кумулация на наказанията по дотогавашните влезли в сила присъди спрямо П. Х., като са били обособени четири групи: 1. по присъди по нохд 486/1999 г. и по нохд 615/1999 г. и двете на РС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим; 2. по присъди по нохд 1258/2000 г., нохд 2110/2000 г., нохд 510/2001 г., нохд 1255/2000 г., нохд 1757/2001 г., всичките на РС-Сливен и нохд 145/2002 г. на ОС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим; 3. по присъди по нохд 401/2005 г., нохд 1170/2005 г. и нохд 136/2006 г., всички на РС-Сливен, като е било определено едно общо и най-тежко наказание -три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване; 4. по присъди по нохд 15/2010 г. и по нохд 1288/2009 г. и двете на РС-Сливен, като е определено едно общо и най-тежко наказание - една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. С протоколно определение от 9.10.2012 г., влязло в сила на 25.10.2012 г., постановено от РС-Сливен по нчд 978/2012 г., на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е било определено на П. Х. едно общо наказание от една година лишаване от свобода по присъди по нохд 124/2012 г. и по нохд 823/2012 г. на РС-Сливен /двете присъди са постановени след влизането в сила на предходното съдебно определение за кумулация/. Към момента на постановяване на определението по нчд 747/2013 г. /чието възобновяване се иска от осъдения Х./, РС-Сливен е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на П. Х.. Осъждането на последния по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен е постановено след последното произнасяне на съда по въпросите, свързани с предпоставките на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК по предходни негови присъди, което обуславя и допустимостта на новото произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивната част на определението си първоинстанционният съд макар и твърде лаконично е изложил съображения относно принципно правилната си преценка, че е невъзможно претендираното от осъдения групиране на наказанията по последните три постановени спрямо него присъди, а именно по нохд 124/2012 г., нохд 823/2012 г. и по нохд 1050/2012 г., тъй като деянието по нохд 1050/2012 г. е извършено след като присъдата по нохд 124/2012 г. е била влязла в сила. Въпреки това обаче, районният съд не е обективирал в съдебния си акт /нито в мотивите, нито в диспозитива/ своето виждане за начина на групиране на наказанията по постановените до момента спрямо Х. присъди и то в най-благоприятното за него съчетание, нито пък е постановил наказанието по нохд 1050/2012 г., да се изтърпи отделно, доколкото осъждането по цитираното дело не е в отношение на съвкупност с това по нохд 124/2012 г. Съгласно ТР № 3 от 16.11.2009 г. по т. д. 3/2009 г. на ОСНК, дори когато съдът констатира, че липсват основания за ново прегрупиране на осъжданията на лицето, с оглед принципа за най-благоприятното съчетание, както и, че осъждането по последната влязла в сила присъда е в отношение на рецидив с останалите, той трябва да се произнесе по това осъждане и да постанови отделното изтърпяване на наложеното с него наказание. Пренебрегвайки тези си задължения и непроизнасяйки се въобще по осъждането на Х. по нохд 1050/2012 г., първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, поради което и не е отстранено от нея. Макар и в мотивите на въззивния съдебен акт правилно да е било отчетено, че е възможно групиране на наказанията по присъди по нохд 124/2012 г. и по нохд 823/2012 г., тъй като са налице основанията на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК за тях; че осъждането по нохд 1050/2012 г. следва да остане извън направената по-горе съвкупност, доколкото деянието по това дело е извършено след влизане в сила на присъдата по нохд 124/12 г. и че наказанието по нохд 1050/2012 г. следва да се изтърпи отделно, тази преценка не е намерила отражение в неговия диспозитив. Въззивната инстанция като втора по ред инстанция по същество е могла да отстрани коментираното по -горе нарушение, допуснато от РС-Сливен, нещо което обаче тя не е сторила. Настоящият касационен състав намира за неоснователен доводът на защитника на осъдения, че доколкото продължаваното престъпление, за което П. Х. е осъден по нохд 1050/2012 г. е приключило "края на месец февруари 2012 г., следва да се приеме, че липсва категоричност, че то е довършено след 24.02.2012 г., на която дата е влязла в сила присъдата по нохд 124/2012 г. на РС-Сливен, като това обстоятелство би следвало да се тълкува в полза на осъдения и въз основа на него да се изгради заключение, че са налице основания за групиране на наказанията по посочените в искането три присъди. Видно от приложения по нчд 747/2013 г. бюлетин за съдимост, П. Х. е осъден по нохд 1050/2012 г. на РС-Сливен за извършено продължавано престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 във вр. с чл. 26 от НК- за периода от началото на м. януари 2012 г. до края на м. февруари 2012 г. В тази връзка следва да се посочи, че според приетото от съда време на извършване на престъплението, същото е продължило "до края на м. февруари", а не както твърди защитата "края на м. февруари", като макар и да не е отразена конкретната дата, на която е довършено, то изразът "до края на м. февруари" недвусмислено показва, че се касае за последния ден на този месец. При това положение, деянието по присъда по нохд 1050/2012 г. е извършено след влизането в сила на присъдата по нохд 124/2012 г. /същата е влязла в сила на 24.02.2012 г./, поради което двете осъждания не се намират в отношение на съвкупност, а на рецидив, и в този смисъл определянето на едно общо наказание измежду наказанията по посочените две присъди и тази по нохд 823/12 г. е невъзможно. Предвид посочените по-горе съществени процесуални нарушения, допуснати от инстанциите по същество, ВКС намира, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Следва да бъде отменен въззивният съдебен акт на ОС-Сливен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга на тези по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по влезлите в сила присъди, постановени спрямо осъдения П. Х.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение