Решение № 6768 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2009 г.

Решение № 6768 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Минчева Боненска от гр. Хисаря срещу решение № 823 от 18 юни 2009 г., постановено по адм. д. № 2129/2007 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е изменено решението на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при община Хисаря, взето с протокол от 27 септември 2007 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника "НЕК" ЕАД е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Другият ответник - община Хисаря, не е изразил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд Пловдив Мария Минчева Боненска е оспорила решението на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ при община Хисаря, взето с протокол от 27 септември 2007 г. в частта, с която е определено еднократно обезщетение за възникнал сервитут по трасето на линеен обект "ВЛ-400 кв Карлово - Пловдив", подобект: "ВЛ-110 кв п/ст Чернозем - п/ст Хисар" върху недвижим имот, представляващ нива с площ 1,909 дка, находяща се в м. "Баненска кория - 02", землището на гр. Хисаря, имот с № 101167 по плана за земеразделяне на града, собственост на Мария Минчева Боненска. С обжалваното решение административният съд е изменил размера на определеното обезщетение, като го е увеличил от 20 лева на 116 лева. За да определи размера на обезщетението съдът се е позовал на заключението на съдебно-оценъчна експертиза, изготвено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ). Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че част от имота на Мария Боненска - № 101167 по картата на възстановената собственост на гр. Хисаря, е засегната от сервитута на трасето на линеен обект "ВЛ-400 кв Карлово - Пловдив", подобект: "ВЛ-110 кв п/ст Чернозем - п/ст Хисар". Площта на имота е 1,909 дка, а засегнатата от сервитута площ е 0,312 дка. По делото са били назначени, изслушани и приети три съдебно-оценъчни експертизи, първата от които е изготвена по реда на НРОЦЗЗ, а другите две, извършени съответно от вещото лице Елена Йорданова Георгиева и от вещото лице Стефан Савов Варнев - по пазарни цени. За да определи размера на обезщетението на Боненска съдът се е позовал на първата експертиза, като е коригирал някои от коефициентите, а оттам - и определената от вещото лице оценка. Останалите две експертизи съдът не е кредитирал, тъй като не са били изготвени по реда на НРОЦЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, приложим на основание чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършват по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. В текста на чл. 65, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 5 от ЗЕ е предвидено, че размерът на обезщетението се определя при прилагане на определени критерии - площта на имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Изложеното налага извода, че размера на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетата с решението на административния съд оценка на това обезщетение не представлява справедлива пазарна цена на имота, тъй като е определена по НРОЦЗЗ. В чл. 1 от НРОЦЗЗ е предвидено, че наредбата е приложима по отношение на сделки между държавата и физически и юридически лица, както и при определяне паричния размер на обезщетения в изрично изброени случаи, сред които този по чл. 64, ал. 5 от ЗЕ не е. Това прави посочената наредба неприложима в случая, тъй като държавата не участва като страна по сделката за учредяване на сервитутното право. Като е приел, че НРОЦЗЗ е приложима в случая, съдът е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби при определяне размера на дължимото на Боненска обезщетение, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова това решение ще следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което определеният от комисията по чл. 210 от ЗУТ размер на обезщетението ще следва да бъде увеличен съобразно заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Стефан Варнев. Съдът възприема именно това заключение, тъй като - както беше посочено по-горе - първата експертиза е изготвена по реда на НРОЦЗЗ, който не е приложим, а втората изготвена от вещото лице Елена Георгиева експертиза не е съобразена с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ. В заключението си вещото лице Варнев подробно е обсъдил последните, като е определил справедлива пазарна цена за частта от имота на Мария Боненска - с площ от 0,312 дка, попадаща в зоната на сервитута, в размер на 6080 лева. В частта му за разноските решението на Административен съд Пловдив като необжалвано е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,