Решение № 8192 от 28.9.2022 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение28.09.2022 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Решение 1035/10.06.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 135 по описа за 2021 г. на този съд.
ОСЪЖДА К. Дзиампазис с ЕГН/ЛНЧ/служ. [номер] със съдебен адрес гр. София, [адрес], да заплати на Националната агенция по приходите София сумата в размер на 5 114,20 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
Мотиви
Производството е образувано по касационна жалба на К. Дзиампази с ЕГН/ЛНЧ/служ. [номер], депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение 1035/10.06.2021 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 135 по описа за 2021 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на К. Дзиампазис, със съдебен адрес гр. София, [адрес], срещу РА 22000119007031 091 001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдените му с Решение 1966/23.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП части, с които на основание чл.19, ал.2 ДОПК е ангажирана отговорността на К. Дзиампази за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на Тренди Фасион ООД гр. Сандански в общ размерна 178 811,47 лева и лихви в размер на 79 608,43 лв., от които:
- Корпоративен данък за 2015 г. в размер на 3 991,30 лева и лихви 1 817,40 лева;
- Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от месец юли 2015 г. до месец ноември 2016 г., включително, месец август 2017 г., месец септември 2017 г. и от месец юли 2018 г. до месец октомври 2018 г., включително, в общ размер на 24 435,21 лв. и лихви - 10 575,62 лв.;
- Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от месец юли 2018 г. до месец септември 2018 г. в общ размер на 5 328,62 лв. и лихви 1 028,80 лв.;
- Данък върху добавената стойност за периода от месец септември 2015 г. до месец декември 2016 г., включително, в общ размер на 70 582,27 лв. и лихви 31 621,26 лв.;
- Задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО за периодите от месец юли 2015 г. до месец ноември 2016 г., включително, месец август 2017 г., месец септември 2017 г., месец ноември 2017 г., месец юни 2018 г., месеците август, септември и октомври 2018 г. в общ размер на 19 776,10 лв. и лихви 9 200,59 лв.;
- Вноски за Универсален пенсионен фонд за периодите от месец юли 2015 г. до месец ноември 2016 г., включително, месец август 2017 г., месец септември 2017 г., месец юни 2018 г., месец август 2018 г. и месец септември 2018 г. в общ размер на 9 430,90 лв. и лихви 4 411,62 лева.
В полза на Д ОДОП гр. София при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 114,20 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдебното решение е немотивирано и необосновано. Доказателствената тежест при реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК е върху приходните органи, които трябвало да установят наличието на всички елементи от този фактически състав. Счита за недоказано, че в следствие разпоредителните действия на управителя имуществото на търговското дружество е намаляло така, че да не могат да бъдат събрани задълженията му от приходните органи. Освен това не било установено, че управителят е действал недобросъвестно, без да полага грижата на добър търговец, както и съществуването на причинно следствена връзка между разпоредителните действия на К. Дзиампазис и имущественото състояние на ЮЛ. Обобщава, че в случая липсват предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл.19, ал.2 ДОПК. Моли за пререшаване на делото, отмяна на РА и присъждане направените разноски.
Ответникът по КЖ Директорът на Д ОДОП гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани в с.з. от процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По делото е установено следното: К. Дзиампазис е управител и съдружник със съпругата си П. Дзиампази в Тренди Фасион ООД. На 31.01.2019 г. е била възложена проверка за обстоятелства по чл.19 ДОПК във връзка с отговорността на управителя К. Дзиампазис. На същия е връчено ИПДПОЗЛ. Проверката е приключила с протокол от 25.10.2019 година. Със ЗВР Р 22000119007031 020 001/04.11.2019 г. е възложена ревизия на К. Дзиампази за установяване отговорността му за задължения на Тренди Фасион ООД през периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2018 година. Съставен е РД и въз основа на него е издаден процесния РА. Констатирано е, че Тренди Фасион" ООД има непогасени публични държавни вземания за данъци и ЗЗО, определени по основание и размер с декларация по чл.92 ЗКПО, декларация по ЗДДФЛ, СД по ЗДДС и други. Тези задължения не са оспорени относно тяхното основание и размер. Дружеството не разполага с имущество за погасяването им, видно от справката по изп. д. 1150001283/2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис Благоевград.
Пред административният съд са били спорни във връзка с приложението на чл.19, ал.2 ДОПК налицели е недобросъвестност на управителя на дружеството и съществуването на причинно следствена връзка между разпорежданията с имущество и невъзможността за погасяване на публичните държавни вземания срещу Тренди Фасион ООД. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, изложени по тези въпроси, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. По делото са събрани доказателства, включително приобщените от предхождащата проверка, че през ревизирания период от касата на дружеството са разходвани средства общо в размер на 325 951,02 лева предоставяни са суми от касата на управителите, заеми, връщани са средства на собствениците, за чието основание не са събрани документи. Обосновано е прието, че разходването на парични средства от касата съставлява скрито разпределение на печалбата по дефиницията на пар.1, т.5, б. а ЗКПО, при положение че тези средства не са разходвани за дейността на дружеството. Втози смисъл е налице основанието по чл.19, ал.2, т.1, пр.1 ДОПК за ангажиране отговорността на К. Дзиампазис. Установено е също така, че през периода от м. юли м. ноември 2018 г. на съдружниците в Тренди Фасион ООД са били изплатени дивиденти общо в размер на 106 272,46 лева. С плащанията се намалява имуществото на дружеството, респ. доказано е, че изплащането на дивидентите е станало причина за невъзможното погасяване на изискуемите публични държавни вземания спрямо Тренди Фасион ООД в размер на 178 811,47 лева. Административният съд е обсъдил в решението си размера на неразпределената печалба от минали години, размера на изплатените дивиденти 106 272,46 лв. и размера на публичните вземания 178 811,47 лева. Правилно е прието в решението, че поради действията на управителя имуществото на дружеството е намаляло по начин, при който събирането на дълга е квалифицирано от публичния изпълнител като трудно събираемо . Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя аргумента на първоинстанционния съд, че управителят е знаел за непогасените и изискуеми публични вземания към 31.12.2017 г., защото самият той е декларирал и подписвал СД, ГДД и ГФО, респективно доказана е причинно следствената връзка между извършените разпоредителни действия по чл.19, ал.2, т.1 ДОПК с непогасяването на задълженията.
Видно е, че размерът на разходваните средства от касата на дружеството надхвърля размера на непогасените задължения на Тренди Фасион ООД, като отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК включва и задължението за лихви.
Решението на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед на резултата по делото, искането на процесуалния представител на дирекцията е основателно и в полза на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 114,20 лева за касационната инстанция.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение