Решение № 4469 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2019 г.
ВАСV отделение15.04.2020 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4942/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4049/2019 г. по описа на Административен съд-София-град. ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. София, ул. "Драган Цанков" № 35 да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55 сумата 100 (сто) лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4469 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) срещу решение № 4942/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4049/2019 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че неоснователно съдът е приел, че е налице материална и процесуална незаконосъобразност на акта на КДЗ. Това твърдение и съображенията в негова подкрепа е възможно да се квалифицират като касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила решение № 140/05.03.2019 г. на Комисията. Претендира заплащане на разноски. Ответникът министърът на земеделието, храните и горите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител в открито съдебно заседание, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 4942/15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4049/2019 г. по описа на АССГ е отменено решение № 140/05.03.2019 г. на Комисията, с което е констатирано нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), изразяващо се в поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждане на публични места, наказва се министъра на земеделието, храните и горите с глоба от 750 лв., издава се задължително предписание в срок от три месеца до 30.06.2019 г. да бъдат представени пред Комисията мерки, които са предприели съответно министърът на земеделието и Дирекция "Земеделие", област "Ловеч" във връзка с осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждане на публични места, задължава министъра на земеделието, храните и горите а представи на Комисията становище за извършените действия до 30.06.2019 г. и прекратява разглеждането на преписка № 199/2018 г. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обосновано административният съд е приел, че това решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената в закона писмена форма. Касационната жалба съдържа съображения по тълкуване на приложимия материален закон, които се споделят от настоящия съдебен състав и установената съдебна практика по сходни случаи, но в конкретния казус са относимите към спора. В административното производство е установено, че сградата, за която не се поддържа достъпност за хора с увреждания не е собственост на Министерство на земеделието, храните и горите, а на трето лице. Тези констатации в доклада по преписката са възприети и в мотивите на оспореното пред АССГ решение на Комисията, но въпреки това е установено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. и е наложена санкция на министъра на земеделието, храните и горите. Собственикът на обществената сграда не е конституиран като участник в административното производство, респективно не е страна и в съдебното производството, поради което и аргументите в касационната жалба за неговата отговорност не е могат да са предмет на инстанционната проверка. Допуснатите особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила при разглеждане на преписката от Комисията е довело до постановяване на акт в противоречие с материалния закон, който правилно е отменен от АССГ независимо от излагането и на допълнителни мотиви, които не кореспондират с действителния смисъл на материалния закон. КЗД разполага с правомощия да установява дискриминационно поведение, включително и относно осигуряването на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания, но в конкретния случай при упражняването им не се е съобразила със събраните в административната преписка доказателства относно лицата, които носят тази отговорност. При новото разглеждане на преписката тези нарушения трябва да бъдат отстранени, съобразно указанията на АССГ, включително и с насоките да бъде прецизирано съдържанието на предписанията. Касационната инстанция намира за уместно да посочи и други относими към спора нормативни актове, които при новото разглеждане на преписката трябва да бъдат съобразени от КЗД, а именно чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания затруднява достъпа на лица с увреждания. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено като краен резултат в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставено в сила. Касационният жалбоподател не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 5