Решение № 5682 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 342/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Шумен против Решение 1555 /22.11.2024 г. по адм. дело 374/2024 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът Р. И. Р. изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното съдебно решение административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на Решение 2153 27-77 /25.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него Разпореждане 15 по Протокол 01199/28.05.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- Шумен, с които е възстановена, на основание чл.97 КСО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. И. Р., считано от 17.04.2024 г. По делото е установено, че с ЕР 90402/20 от 28.01.2022 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) I състав към МБАЛ Шумен АД- гр. Шумен, във връзка със заявление-декларация от 16.11.2021 г., на Р. е определена 71% ТНР, със срок 3 години, въз основа на което е издадено Разпореждане 46/прот. Р01008 от 25.02.2022 г., със срок за изплащане от 02.11.2021 г. до 01.01.2025 г. Предвид обжалването на това експертно решение, с ЕР 90606/73 от 24.06.2022 г., НЕЛК отменил и върнал на ТЕЛК към МБАЛ Шумен АД- гр. Шумен преписката за ново освидетелстване. С Разпореждане 1011-27-371#5 от 25.08.2022 г., на осн. чл.98, ал.1, във вр.с чл.95, ал.1, т.6 от КСО и чл. 11, т.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е разпоредено спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия. С ЕР 93085/229 от 29.11.2022 г., ТЕЛК- I състав към МБАЛ Шумен АД- гр. Шумен, определил 40 % ТНР, поради което, с Разпореждане 1011-27-371#8 от 07.03.2023 г., е прекратена личната пенсия за инвалидност на Р. от 02.11.2022 г. Със заявление-декларация от 13.04.2023 г. жалбоподателят поискал преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние и с ЕР 91910/76 от 17.04.2024 г., ТЕЛК към МБАЛ Шумен АД му определил 71% ТНР, с дата на инвалидизиране 28.11.2018 г. и пожизнен срок. На базата на това експертно решение е издадено и процесното Разпореждане 15/прот. 01199 от 28.05.2024 г., с което е възстановена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р., считано от 17.04.2024 г. датата на постановяване на ЕР, с пожизнен срок. Предвид обжалването от страна на Р., директорът на ТП на НОИ- Шумен потвърдил същото със свое Решение 2153 27-77/25.07.2024 г. Спорът по делото касае определянето на първоначалния момент на възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. В чл. 94, ал. 2 КСО, съдържащ общи правила за пенсиите, се посочва, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в двумесечен срок от тази дата. Тази разпоредба определя дата на придобиване на право, преценено от административния орган при издаване на административен акт, съдържащ мотиви по този въпрос. Според ал. 3, извън случаите по ал. 1, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявлението декларация до ТЕЛК, но не по- рано от датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в месечен срок от изтичане на срока за обжалване на решението на ТЕЛК или на НЕЛК. Посочената законова разпоредба включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на трайно намалена работоспособност, която съдържа презумпцията, че още с подаване на заявлението до ТЕЛК, увреждането, което ще бъде установено от тази експертна комисия, е вече налице, поради което основанието възниква от датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по- ранна дата от тази на подаване на заявлението, но не по- рано от датата на инвалидизиране. В този случай следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране на правоимащото лице, но най- рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като периодът от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се счита че е трайно намалената работоспособност, определена с решението. Преценката по отношение момента на възстановяване на пенсията за инвалидност в хипотезата на чл. 97, ал. 2 КСО, следва да се извърши в унисон с общите правила за пенсиите, като се обоснове моментът, в който е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност, възстановена с оспорените актове. В настоящия случай административният орган е приел, че датата, на която отпада основанието, е 17.04.2024 г., т.е. датата на експертното решение, довод, който не намира подкрепа в закона. Съгласно чл. 97, ал.2, т.1 КСО, прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата, на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това от датата на заявлението. В настоящия случай основанието за възстановяване на пенсията е възникнало с издаването на ЕР 91910/76 от 17.04.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ Шумен АД, с което на Р. е определена 71% ТНР. В експертното решение е посочено, че същото се издава на тази дата поради пренатовареност на единствения ТЕЛК- състав в област Шумен, като е посочен срокът на инвалидността, което означава, че определеният процент трайно намалена работоспособност следва да се счита за наличен от момента на подаването на заявлението- декларация за преосвидетелстване, след прекратяването на личната пенсия за инвалидност, 13.04.2023 г., тъй като жалбоподателят не е преставал да бъде инвалид, считано от първоначалната дата на инвалидизиране- 28.11.2018 г. и то с над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съгласно изискването на чл.72 КСО. Факт е, че в своите решения ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят за процента ТНР до подаване на заявлението, както и след подаване на заявлението до издаване на решението и влизането му в сила, поради което не е налице предмет на обжалване в тези части, но не може да бъде отчетено във вреда на освидетелстваните лица, че не подават жалби, при положение, че нито законът, нито решенията на ТЕЛК и НЕЛК съдържат предпоставките за това. Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка, прилагайки правилно материалноправните норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, съдът не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,