Решение № 14864 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2012 г.

Решение № 14864 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано е по подадена касационна жалба от Стоян Иванов Митев, от гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Н. Божилова, против решение № 134 от 02.10.2012 по адм. дело № 173/2012 г., по описа на Административен съд - Ямбол, с което е била отхвърлена исковата му молба срещу Областна дирекция на МВР - Ямбол за обезщетение за присъждане на сумата 4085,95 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с отменено наказателно постановление № 988/06.08.2009 г. на началника на РУ на МВР, гр. Елхово, с влязло в сила решение по н. а. х. д. № 349/2010 г. по описа на Елховския районен съд. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция, ведно с разноски. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Ямбол, с писмено становище развива съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Стоян Иванов Митев, от гр. Бургас, с която е претендирал да бъде осъдена Областната дирекция на МВР - Ямбол за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като последица от отменено наказателно постановление № 988/06.08.2009 г. на началника на РУ на МВР, гр. Елхово, с влязло в сила решение по н. а. х. д. № 349/2010 г. по описа на Елховския районен съд. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата претенция изцяло. Съображенията за това са били, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е установено да е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не е била доказана пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото наказателно постановление и претърпените имуществени вреди. Постановеното съдебно решение, като краен резултат, е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационните жалби касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно доводите и съображенията на страните и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Допълнително, настоящата инстанция намира, че следва да се посочи следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице елементът причинна връзка между вредоносния резултат и търсената обезвреда - претърпени имуществени и неимуществени вреди. Спорният въпрос всъщност е, дали в понятието "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ се включва и наказателноадминистративната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателноадминистративната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавновластническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1, съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1, АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2, ЗОДОВ може да се води след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1, АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна - в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно, законодателят е свързал производството по ЗОДОВ по чл. 1, ал. 1 с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. АПК се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова производство по ЗОДОВ е допустимо само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не на наказателно постановление по реда на ЗАНН. От друга страна, искането, предявено от касационния жалбоподател, противоречи на ТР № 2/03.06.2009 г. на ОС на ВАС, защото в производството по а. н. дела не се дължат разноски. Щом това е така, по друг път не би било възможно това да се иска, защото всъщност не са причинени същински имуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ. При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, АПК,