Решение № 122 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5995/2007 г.

Решение № 122 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5995/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК (2007 г.). С решение от 21.01.2004 г. по гр. д. № 1081/2002 г. на районен съд М., оставено в сила с решение от 30.07.2007 г. по гр. д. № 81/2007 г. на окръжен съд М. ответникът "К." А., с. Г. Д. е осъден да предаде на ищците владението на 1 460 кв. м., представляващи част от ливада в землището на махала Ж., Община М. имот № 1* по картата на землището, както и да им заплати обезщетение за ползване на имота в размер на 34,50 лв. за периода от 17.11.2000 г. до 9.04.2001 г. Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на недвижим имот- ливада в м. "Р." с площ 1 688 кв. м., възстановена на ищците като имот № 1* по картата на землището в качеството им на наследници на бившия собственик А. М. П. Не е било спорно, че имотът се владее от ответното дружество, което го закупило от общината по реда на Наредбата за търговете с договор от 10.08.1992 г. Поддържало е, че е налице хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като имотът е застроен и това е пречка за възстановяването му по реда на този закон. За да уважи предявения иск въззивният съд е изложил съображения, че представеното решение на поземлената комисия легитимира ищците като собственици на имота, а ответникът го владее без правно основание, тъй като е заградил по-голяма площ от предоставената му по силата на договора с общината, както и че извършеното застрояване не е пречка за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Неоснователни са доводите в жалбата, че представеното решение на поземлената комисия не легитимира ищците като собственици, тъй като не били установени реалните граници, в които се възстановява имотът. От съдържанието на решението е видно, че старите реални граници, в които се възстановява имотът, са определени по реда на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а именно ч. анкетиране. Този способ за определяне на реалните граници не е неприложим, както се поддържа в жалбата. В чл. 18а, чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 (нова - ДВ, бр. 122/1997 г.) ППЗСПЗЗ са уредени три способа за определяне на старите реални граници, а именно - 1. съществуващи на терена стари реални граници - представляващи топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии и др.; 2. възстановими на терена стари реални граници - които е възможно да бъдат установени ч. кадастрален или друг план и всякакъв друг картен материал и 3. когато липсват материали по т. 2 - ч. уточняване разположението на границите на място в присъствие на собствениците, като уточняването се извършва по реда на чл. 18д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Имотите, които се възстановяват и по трите посочени способи са в стари реални граници и попадат в териториите по чл. 18г, ал. 1, т. 3, поради което е неоснователно твърдението, че поземлената комисия е определила старите реални граници по начин, който не е предвиден в закона. Неоснователно е и оплакването, че са били налице пречки за възстановяване на имота по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като същият е застроен с две бунгала и изкоп за басейн. От данните по делото е установено на първо място, че ответникът действително е закупил имот от общината, но без определени граници. Освен това според договора той е закупил терен от 4 декара, докато на място владее 10 декара, така че не може да се определи дали мероприятието, ако такова представляват закупените бунгала и други сгради и 4 дка земя попада върху имота на ищците и е пречка за възстановяването му. От друга страна фактическата наличност само на две бунгала и един изоставен изкоп конкретно върху имота на ищците не може да се определи като мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 1в от ПЗР ППЗСПЗЗ, за да бъде основание да се откаже реално възстановяване на имота. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение