Решение № 905 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2015 г.
ВАСIII отделение28.01.2016 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 4.12.2014 г. по адм. дело № 732/2014 г. по описа на Административния съд - Перник. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на едноличният търговец С. И. С. с фирма ЕТ "С. С. Ч." със седалище село Бегуновци, община Брезник, разноски в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 905 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 4.12.2014 г. по адм. дело № 732/2014 г. по описа на Административния съд - Перник, с което по жалбата на едноличния търговец С. И. С. с фирма ЕТ "С. С. Ч." е било отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 01-6500/4211/23.04.2014 г. за неизпълнен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски заедно с юрисконсултско възнаграждение. Едноличният търговец С. И. С. с фирма ЕТ "С. С. Ч." със седалище село Бегуновци, община Брезник, е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че едноличният търговец С. И. С. с фирма ЕТ "С. С. Ч." със седалище село Бегуновци, община Брезник, подал на 17.05.2011 г. до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за подпомагане на площ за кампания 2011 г. с уникален идентификационен номер УИН 14/130611/29734, с приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направления "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" и "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Заявителят декларирал, че прилага необходимите документи. С уведомително писмо № 01-6500/4211 от 23.04.2014 г. заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция отказал на земеделския производител финансово подпомагане за кампания 2011 г. с мотив, че той не е представил документите за завършено агроекологично обучение или за доказване на опит най-късно в срок до 10.06.2011 г. Отказът се основавал на неспазване на изискванията, предвидени в чл. 65, ал. 1, чл. 57, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 във връзка с § 4а от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От правна страна съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" организира и ръководи дейността на фонда, като представлява същия. Административният съд се позовал на издадената от изпълнителния директор заповед № 03- РД/2866 от 12.11.2013 г., с която, основание чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният директор делегирал на заместник-изпълнителния директор правомощия да подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, включително и уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни или пчелни семейства по мярка 214 "Агроекологични плащания". Административният съд посочил, че макар актът да отговаря на изискванията за форма, противоречи на материалноправните разпоредби. Според мотивите на постановения отказ, земеделският производител не приложил документ за преминато агроекологично обучение при подаване на заявлението за подпомагане, а представил документа едва на 24.06.2011 г. или след изтичане на преклузивния срок по § 4а от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят подал заявление на 17.05.2011 г., в което подписал общи декларации за кандидатстване, както и специфичните декларации, изискващи се по двете обявени направления. Направил е отметка, че представя копие от диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология/удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция. Тъй като заявлението получило уникален идентификационен номер, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът направил извод, че към момента на подаването му то не е било непълно. По преписката нямало яснота кога административният орган е констатирал, че документът не е приложен. Документът не попадал сред нормативно изброените, които се представят при подаване на заявлението. Съгласно чл. 66, ал. 1 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. кандидатите за подпомагане прилагат към общото заявление за плащания на площ документите, посочени в чл. 57, ал. 3 и чл. 58. Ако заявлението е било непълно, административният орган е следвало да укаже отстраняване на непълнотата, което не е било направено. Поради това административният съд отменил оспорения акт. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е било допуснато нарушение на материалния закон. Изложението в касационната жалба не съдържа оплаквания, които сочат на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което проверката за правилност на решението следва да се извърши само с оглед на първото основание. Въз основа на доказателствата по делото административният съд законосъобразно приел, че земеделският производител не е имал неизправно поведение при подаването на общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по Схемата за единно плащане на площ, Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя, "Природни ограничения на земеделски стопани в планински райони", Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързани с производството" и "Агроекологични плащания", с приложение за кандидатстване за "Агроекологични плащания 2011". В приложението Стефан Стоименов отбелязъл, че кандидатства за трета поредна година и подава заявление за плащане. Както вярно е констатирал съдът, в графа "Общи документи" кандидатът направил отметка, че прилага копие от диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология/удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност. Прави впечатление, че такъв документ (приложен от жалбоподателя с жалбата му до съда) не се съдържа в изпратената административна преписка, въпреки че в оспорения акт се твърди, че документът е бил представен на 24.06.2011 г. В допълнение към изложеното от първоинстанционния съд следва да се изтъкне и друго несъответствие на уведомителното писмо с нормативните изисквания. При положение, че органът се е позовал на неизпълнение на задължението на земеделския производител в срока по § 4а от преходните и заключителни разпоредби на наредбата, той е следвало да изложи мотиви за наличието на вече одобрена в полза на земеделския производител финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания", въз основа на заявление, подадено от производителя през 2009 г. и за поет от него петгодишен агроекологичен ангажимент. Съгласно преходната норма на § 4а, земеделски стопани, които са подали "Заявление за подпомагане" през 2009 г., могат да приложат документи, доказващи опит по чл. 20, ал. 1, към "Заявлението за плащане" през третата година от поетото агроекологично задължение. Уведомителното писмо не съдържа такива, индивидуализиращи случая, факти, а административното разпореждане е формулирано по начин, че не става ясно дали органът се е произнесъл по заявление за кандидатстване или по заявление за плащане по вече поет агроекологичен ангажимент, още повече, че освен отметката, че подава заявление за плащане, кандидатът за подпомагане е направил и друга отметка, посредством която декларирал, че ще извършва агроекологични дейности или направления в продължение на 5 последователни години. Касационната инстанция не споделя извода на административния съд, че актът е издаден от компетентен орган. Отказът по уведомително писмо № 01-6500/4211/23.04.2014 г. е нищожен поради липса на компетентност на неговия издател. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той има правомощия да издава индивидуални административни актове по подадените от земеделски производители заявления за подпомагане. Законът за подпомагане на земеделски производители, в редакцията му към датата на уведомителното писмо, не дава възможност за делегиране на правомощията, възложени на изпълнителния директор, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Едва с изменението на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители съгласно Държавен вестник, брой 12 от 2015 г., е предвидено, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" може делегира със заповед определени свои правомощия на заместник-изпълнителните директори. При положение, че преди това изменение законът не е уреждал подобна възможност, делегирането на правомощия не може да се допусне по силата на разпоредби на устройствения правилник. Макар административният съд да не е констатирал този порок на административния акт и да го е отменил вместо да го обяви за нищожен, решението следва да се остави в сила, тъй като целта на закона е постигната и с отмяната на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът със заявеното от едноличния търговец подпомагане за кампания 2011 г. не е решен окончателно. Административният съд не е съобразил нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, която го задължава да изпрати преписката на административния орган за ново разглеждане, тъй като не може да се произнесе по същество вместо органа. С оглед липсата на такъв диспозитив решението е непълно, но този недостатък не може да се отстрани по реда на касационния контрол. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд