Решение № 13289 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2014 г.

Решение № 13289 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 3072/3.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 567 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 031201660/5.09.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на "Ар Би Ел България" ЕООД е определено допълнително задължение за ДДС в общ размер 11 874.31 лева и за закъснителна лихва в размер 758.58 лева заради отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 и м. 12.2011 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост. Те възсъздават тезите от решението му, постановено при оспорването по административен ред. Подчертават се противоречия в информацията, съдържаща се в различните писмени доказателствени средства, като пречка да се направи извод за осъществяването на спорните доставки но стоки, по които е упражнено правото на приспадане. Упрек към съда е, че се е ограничил да интерпретира доказателствата без да анализира информацията от документите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация "Ар Би Ел България" ЕООД, чрез поверениците си адв. Гонов и адв. Басаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на "Ар Би Ел България" ЕООД допълнителни задължения за ДДС и за лихви за забава заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо 8 779 лева, упражнено в д. п. м. 02.2011 г. по фактури № № 10/4.02.2011 г. и 11/4.02.2011 г., издадени от "Йо-ри Трейд 10" ЕООД с предмет на доставките съответно зрял фасул 18 000 кг и зрял фасул 17 960 кг; както и данъчен кредит в размер 3 095.42 лева в д. п. м. 12.2011 г. по доставка на "А и Н 07" ЕООД с предмет доматена паста 36-38%, 9 879 кг по ед. ц. 1.57 лева, за която е издадена фактура № 01...443/5.12.2011 г. Изводите по фактите и правото на приходната администрация и се основават на насрещна проверка на преките и предходните доставчици и представените от тях и РЛ писмени доказателствени средства, включително такива за начина на счетоводно отразяване на доставката. Представените за доставките от "А и Н 07" ЕООД доказателства са приети за неубедителни, като е изключено да установяват доставчика да е притежавал и да е имал възможността да прехвърли собствеността на процесното количество доматено пюре. Съобразено е обстоятелството, че на предходният доставчик "Дженерал комоти трейдинг" ЕООД искането за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК и това дружество е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на 7.04.2012 г. Служебно дерегистриран за целите на ДДС е и другият доставчик "Йо-ри Трейд 10" ЕООД, който е в Интернет страницата на НАП на издирваните по реда на чл. 32 от ДОПК субекти. За този доставчик също е отречено да са доказани доставките с фактури за последваща реализация на стоките и документи за извършен транспорт. Правно основание за отричане на данъчното предимство е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която е в привръзка с нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. По установяванията на административния съд прекият доставчик на доматена паста е разполагал със стоката, тъй като тя му е доставена на територията на хладилна складова база "Даго", стопанисвана от "Дженезис лаборатори" АД. Предаването на стоката от предходния доставчик "Дженерал комодити трейдинг" ЕООД е удостоверено с приемо-предавателен протокол от 1.10.2011 г., като е съставен и складов запис от същата дата с № 2224. "А и Н 07" ЕООД е обвързан с влогоприемателя Дженезес от договор за влагане на стока № 00099/24.03.201, г. и анекс към него за влагане на 50 000 кг. доматено пюре. За доставката е съставен търговски документ № 21159/6.12.2011 г., в който изпращач е Дженезис, а получател РЛ, като документът сочи и превозвача "Айра транс" ЕООД. Изготвена е заявка за транспорт между "Ар Би Ел България" ООД и "Литос Комерс" ЕООД с индивидуализирани превозни средства за превоз на боб и доматено пюре. "Литос Комерс" ЕООД е издал фактура за превозната услуга на РЛ, а "Айра Транс" ЕООД е фактурирало същата услуга на Литос. Според съда е установено плащането по доставката на доматено пюре и последващата му реализация. В първоинстанционното решение е прието за доказано и превозването на стоката боб по доставката на "Йо-ри Трейд 10" ЕООД. Като доказателствени източници за този правно релевантен факт са ценени заявка за транспорт по дестинация с. Каменар - Сухо пристанище, подписана от жалбоподателя и от ЕТ "Автотранс Комплект - Христина Ангелова"; фактура за транспортната услуга и договор за наемането на превозните средства, с които е осъществен транспорта; кантарни бележки за изтегляне с автовоза в Пристанище Варна - Изток, по които товародател е "Ар Би България" ЕООД, а транспортните средства - сочените в заявката за транспорт и наети от Автотранс комплект. Обсъдени са възприетите от ССЕ италианска записка и приемен акт за постъпване на стоката в магазия № 6. Като потвърждаващи доставката са преценени показанията на водача Ненчо Върбанов и управителя на склада на жалбоподателя Филипов. Решението е правилно. Основателно първостепенния съд е концентрирал спора по фактите до установяването на преките доставки, като елемент от фактическия състав пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит - вж. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доколкото иде реч за доставка на стоки, то релевантният за възникване на данъчното предимство юридически факт е придобиването от получателя на правото да се разпорежда с вещта предмет на доставката като собственик. Това е съдържанието на доставката на стоки според съюзното право /чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/, като според решението на СЕС по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Затова и не се основават на позитивното право изводите на приходната администрация във вреда на РЛ от неустановеното според нея своене на вещи от вида на процесните от доставчиците и неясният произход на стоките. За получателя не съществува задължение да проверява произхода на стоките и наличностите им у доставчиците, поради което пропускът да го направи не сочи нито на злоупотреба с права, нито на представи за сделката като част от данъчна измама. А придобиването от ответника на касация на правото да се разпорежда като собственик с процесните стоки е убедително установено с писмените и гласните доказателствени средства, преценени от административния съд по правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Касаторът надценява значението за доказването на липсата на подпис за влогодател на стоковия запис от 1.10.2011 г. Ако стоковият запис, като част от складовия запис по чл. 577, ал. 1 от ТЗ не притежава съдържанието по чл. 577, ал. 2, т. 11 от ТЗ, то това може да засегне качеството ценна книга с възможностите за последващо му прехвърляне по реда на чл. 578 от ТЗ, но не и характерът му на разписка за получаването на определени по вид и количество вещи. Този запис е в информационно единство с търговския документ и заявка за транспорт, както и фактурите за превоза, издадени от превозвача и неговия подизпълнител. С характер на индиции за осъществяване на доставката са плащането на цената от получателя и последващата реализация на стоките. Пряко производно доказателствено средство са счетоводните записвания при ревизираното лице. Съмненията на касатора за автентичност на фактурата и на други документи във връзка с тази доставка, освен че не са проверени с източник на специални знания, а се основават на наблюдения, не изключват правото на приспадане, освен ако не се установи наличие на представи у получателя за сделката като част от данъчна измама - така т. 32 от решението на СЕС по дело С-18/12. Горното е относимо и към доставките на боб. Доказани са както плащането, така и последващата реализация на стоките. С достатъчна конкретност е установено превозването им, както и измерването и приемането им от длъжностни лица на Пристанище Варна - Изток. Тъждествени са автомобилите по съвместната заявка за транспорт и тези, които са докарали стоката в Магазия № 6. Превозът е потвърден и с гласни доказателства. При извършването на доставките за доставчиците е възникнало задължение на доставчиците за начисляване на ДДС - чл. 25, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС. При правно дължимо начисляване на данъка това няма как да е сторено неправомерно и да представлява основание да се откаже на получателя на доставката правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Отмяната на утежняващия административен акт, разпоредена със съдебното решение, е съответна на материалния закон и юрисдикционния акт следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение