Решение № 1330 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по две касационни жалби съответно на Н. Д. Й. от гр. София, чрез адв. С. Колев от САК, и на Министерство на външните работи /МВнР/, чрез юриск. М. Узунова и Д. Любенова, срещу Решение 1806/19.03.2024г. по адм. дело 10072/2023г. по описа на Административен съд София град. С първата е атакувано решението в частта, с която са отменени предписанията, обективирани в т.1 от Протокол за извършена проверка ПР 2335033/03.10.2023 г. на инспектори в отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност , дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност на ИА Главна инспекция по труда в частта, с която е разпоредено да бъдат начислени часове с увеличение в размер на 50% за положен извънреден труд през делнични дни на Н. Й., К. И. и всички останали работници и служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията при МВнР, на които е прекратено трудовото правоотношение, за периода от м. октомври 2020г. до момента на проверката, а с втората касационна жалба е обжалвано решението в частта, с която са потвърдени предписанията в останалата част : по т.1 от Протокола за начисляване на часове с увеличение в размер на 75% и 100% за положения извънреден труд през почивни дни и официални празници от посочените лица, както и по т.2 за начисляване на положения от последните нощен труд за същия период от време. И в двете касационни жалби са въведени доводи за нарушение на материалния закон - неправилно приложение на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ и необоснованост на първоинстанционния съдебния акт в обжалваната част - относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на МВнР срещу наложените принудителните административни мерки /съгл. първата КЖ/, съответно да се уважи жалбата на министерството изцяло /съгл. втората КЖ/. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът ИА Главна инспекция по труда чрез упълномощен представител оспорва касационната жалба на МВнР като неоснователна. Изразява становище в подкрепа на касационната жалба на Й., която намира за основателна и моли за решение в този смисъл. Ответниците по касационните жалби оспорват тяхната основателност. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно в обжалваните части, поради което искат оставянето му в сила. Претендират присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Й. и неоснователност на касационната жалба на МВнР. Счита оплакването на Й. за неправилност на съдебния акт в обжалваната от него част, по смисъла на чл.209 т.3, предл.1 и 3 АПК, за кореспондиращо с данните по делото и предлага да бъде уважено. В обжалваната от МВнР част намира решението на АССГ за правилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210 ал.1 от АПК, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218 ал.2 от АПК, касационната жалба на Й. е основателна, а подадената от МВнР неоснователна, по следните съображения: След като извърши преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са Задължителни предписания по т.1 и т.2, обективирани в Протокол за извършена проверка ПР 2335033/03.10.2023 г. на инспектори в отдел Методология на административнонаказателната и инспекционна дейност , дирекция Правно осигуряване на инспекционната дейност на ИА Главна инспекция по труда , с които за отстраняване на констатирани нарушения на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, на Министерство на външните работи, в качеството на работодател, е предписано да изпълни задължението си и да начисли 472 часа с увеличение в размер на 50% за положен извънреден труд през делнични дни, 316 часа с увеличение 75% през почивни дни и 36 часа с увеличение 100% в дни на официални празници за периода от м. октомври 2020г. до м. май 2022г. вкл. на Н. Й., на К. И. 867 часа с увеличение 50% за извънреден труд през делнични дни, 747 часа с увеличение 75% за такъв в почивни дни и 99 часа с увеличение 100% през официални празници за периода м. октомври 2020г. до м. септември 2022г. вкл., както и на всички останали работници и служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията при МВнР, на които е прекратено трудовото правоотношение, за периода от м. октомври 2020г. до момента на проверката /т.1 от Протокола/. По т. 2 от същия е разпоредено работодателят да начисли положения нощен труд в размер на 318 часа на Н. Й. и 700 часа - на К. И., както и на останалите работници и служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията при МВнР, на които е прекратено трудовото правоотношение, за посочените по-горе периоди /т. 2 от Протокола/. Първоинстанционният съд е отменил издадения административен акт частично в частта по т.1, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган в пределите на неговата власт, при спазване на установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. По отношение на предписанията по т.2 АССГ е приел законосъобразност на проведената административна процедура и правилност на наложената ПАМ. Върховният административен съд в настоящия състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно в отменената част по т.1 от Протокола досежно предписанията за начисляване на извънреден труд с увеличение от 50% на Н. Й.. В останалата част по т.1 и т.2 съдебното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна. В отменената част по т.1 от Протокола относно предписанията за начисляване на извънреден труд с увеличение от 50% на К. И. и на останалите работници и служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията при МВнР с прекратено трудовото правоотношение, съдебното решение, като необжалвано пред касационната инстанция, е влязло в законна сила и не подлежи на разглеждане и съдебен контрол. Правилни са изводите на АССГ, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при недопуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът за материална законосъобразност на предписанията в частта по т.1, досежно предписаното начисляване на установения положен от Й. и И. и останалите посочени работници и служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията извънреден труд в почивните дни и в дните на официални празници за посочения период от време, както и в частта по т.2 за начисляване на положения от визираните лица нощен труд. Неправилен обаче е изводът на съда за неправилно приложение на материалния закон от органа при издаване на оспорения акт в частта по т. 1 от предписанията, касаеща задължението за начисляване на извънреден труд на касатора Й., положен в работните/делничните дни на разглеждания период от време. Съдът е достигнал до горните изводи при правилно изяснена фактическа обстановка /базирана изцяло на приобщените по делото доказателства/, която настоящата инстанция възприема изцяло и не намира за необходимо да преповтаря подробно. Вследствие на прецизния анализ на събраните по делото доказателства, АССГ обосновано е приел за установено, че К. Л. И. и Н. Д. Й. са били служители в дирекция ИКО и сигурност на информацията" към МВнР /първият/ и дирекция Сигурност на дейността и информацията /към датата на прекратяване на правоотношението, а впоследствие - дирекция ИКО и сигурност на информацията" към МВнР /вторият/, като са работели на 5 - дневна работна седмица и 8 часов работен ден, съгласно съдържанието на трудовите им договори. Установено е също, че за периода от м. октомври 2020 г. до м. септември 2022 г. служителите в дирекция ИКО и сигурност на информацията към МВнР са полагали труд при подневно отчитане на работното време, като от седмични графици за дежурствата е видно, че същите са работели на смени, обхващащи делнични, почивни и празнични дни на 12 часа, като в сектор Ведомствена охрана" към МВнР нямало установено сумирано изчисляване на работното време. От проверката, извършена по документи, изпратени по електронна поща и представени в ИА ГИТ и други доказателства, събрани в хода на предходна проверка, обективирана в Протокол ПР 2310650/27.04.2023г. е било установено, че Н. Д. Й. е положил извънреден труд както следва: от м. октомври до м. декември 2020 г. - 84 часа извънреден труд през работни дни; 77 часа извънреден труд през почивни дни; 17 часа извънреден труд през дни на официални празници; през 2021 г. - 296 часа извънреден труд през работни дни; 223 часа извънреден труд през почивни дни; 19 часа извънреден труд през дни на официални празници; от м. януари до м. май на 2022г. - 92 часа извънреден труд през работни дни; 130 часа извънреден труд през почивни дни; 24 часа извънреден труд през дни на официални празници. От предоставените заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд и фишове за работна заплата е установено, че за периода от м. октомври 2020 г. до м. май 2022 г. на Й. е начислен и изплатен положен извънреден труд, както следва: за периода от м. октомври до м. декември 2020г. -18 часа през почивни дни и 6 часа през дни на официални празници; през 2021 г. - 42 часа през почивни дни и 6 часа през дни на официални празници; от м. януари до м. май 2022 г. - 36 часа през почивни дни и 12 часа през дни на официални празници. По отношение на К. Л. И. е било установено, че е положил извънреден труд както следва: от м. октомври до м. декември 2020г. - 120 часа извънреден труд през работни дни? 108 часа извънреден труд през почивни дни; 24 часа извънреден труд през дни на официални празници; През 2021 г. - 435 часа извънреден труд през работни дни; 504 часа извънреден труд през почивни дни; 29 часа извънреден труд през дни на официални празници; от м. януари до м. септември 2022 г. - 312 часа извънреден труд през работни дни; 345 часа извънреден труд през почивни дни; 70 часа извънреден труд през дни на официални празници. От предоставените заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд и фишове за работна заплата е установено, че за периода от м. октомври 2020г. до м. септември 2022г. на лицето И. е начислен и изплатен положен извънреден труд, както следва: за периода от м. октомври до м. декември 2020г. - 24 часа през почивни дни и 6 часа през дни на официални празници; през 2021 г. - 114 часа през почивни дни и 6 часа през дни на официални празници; от м. януари до м. септември 2022г, - 72 часа през почивни дни и 12 часа през дни на официални празници. При тези данни органът е констатирал, че работодателят не е отчел: положените часове труд над законоустановените 8 часа при подневно изчисляване на работното време като извънреден труд, както и не е отчел положеният труд през почивни дни и официални празници в цялост. Приел е, че с оглед гореизложеното на Й. и И., работодателят не е начислил в цялост положения извънреден труд за периода от м. октомври 2020г. до прекратяването на трудовите им правоотношения, съответно с увеличение 50 на сто за работата през работни дни, 75 на сто за работа през почивни дни и 100 на сто за работа през дните на официални празници, в нарушение на чл. 128, т. 1 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 2 във с чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. Контролният орган констатирал същото нарушение и спрямо други служители в дирекция "ИКО и сигурност на информацията" към МВнР. По отношение на положения нощен труд органът установил, че Н. Й. е положил нощен труд както следва: от м. октомври до м. декември 2020 г. - 106 часа нощен труд; през 2021 г. 264 часа нощен труд; от м. януари до м. май 2022 г. - 112 часа нощен труд. От предоставените заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд и фишове за работна заплата е констатирано, че за периода от м. октомври 2020 г. до м. май 2022 г на лицето Й. е начислен и изплатен положен нощен труд, както следва: за периода от м. октомври до м. декември 2020 г. - 40 часа нощен труд; през 2021 г. - 96 часа нощен труд; от м. януари до м. май 2022 г. - 28 часа нощен труд. За К. И. е било установено, че е положил нощен труд както следва: от м. октомври до м. декември 2020 г. -176 часа нощен труд; през 2021 г. - 552 часа нощен труд; от м. януари до м. септември 2022 г. - 408 часа нощен труд. От предоставените заповеди за изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден и нощен труд и фишове за работна заплата е установено, че за периода от м, октомври 2020 г. до м. септември 2022 г. на И. е начислен и изплатен положен нощен труд, както следва: за периода от м. октомври до м. декември 2020 г. - 52 часа нощен труд; през 2021 г. - 184 часа нощен труд; от м. януари до м. септември 2022 г. -104 часа нощен труд. Изводът, до който е достигнал органът е, че на двамата охранители работодателят не е начислил в цялост положения нощен труд за периода от м. октомври 2020 г. до прекратяването на трудови им правоотношения, в нарушение на чл. 128, т. 1 във връзка с чл. 261 от КТ. При извършената проверка същото нарушение е констатирано и спрямо други служители в дирекция "ИКО и сигурност на информацията" към МВнР. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че възприетата от административния орган фактическа обстановка относно релевантните за спора обстоятелства се потвърждава от приобщените по делото доказателства, ценени и анализирани в съвкупност. Обоснован е изводът на съда, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Въз основа на горните фактически установявания АССГ мотивирано е приел, че констатациите на административния орган, че работодателят не е начислил в цялост положения от И. и Й. извънреден труд за периода от м. октомври 2020г. до прекратяването на трудовите им правоотношения, съответно с увеличение 75 на сто за работа през почивни дни и 100 на сто за работа през дните на официални празници, в нарушение на чл. 128, т.1 във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 2 и с чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ, както и че работодателят не е начислил в цялост положения от тях нощен труд за същия период от време, в нарушение на чл. 128, т. 1 във връзка с чл. 261 от КТ, са безпротиворечиви и доказани. Незпълнението на задължението на работодателя, като страна в трудовото правоотношение, вменено му с разпоредбата на чл. 128 т.1 от КТ - да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд , както и неизплащането им представлява нарушение на трудовото законодателство, обосноваващо издаването на предписанията /фактическо и правно основание за издаването им/. Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички възражения и доводи на жалбоподателя МВнР за незаконосъобразност на оспорения акт. Споделят се мотивите му за компетентност на органа и мотивираност на акта. Обратно на оплакванията на касатора, АССГ е обсъдил възраженията му за изземване на компетентност на гражданския съд да решава трудови спорове, каквото правилно е преценено че липсва, поради изрично уредените в чл. 404, ал.1, т.12 от КТ правомощия на Инспекцията по труда. Съдът е обсъдил и правилно отхвърлил възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация и яснота относно кръга от служители, за които се отнася предписанието. Обратно на оплакванията на касатора МВнР, административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото. При липса на твърдения в жалбата за неправилно изчисляване на положения извънреден труд в почивни дни, официални празници и нощен труд от административния орган, и при многобройните ясни и непротиворечиви писмени доказателства по делото, още повече при липса на заявено искане от страната, съдът резонно не е намерил за необходимо да назначи съдебна експертиза. В тази връзка при липса на подобни оплаквания в жалбата пред АССГ, въвеждането на такива касационни доводи за отмяна е неоснователно. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за правилно решението на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на МВнР и са потвърдени оспорените задължителни предписания. Не са налице визираните в жалбата на МВнР касационни основания за отмяна на решението в тази му част, тъй като същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението на АССГ обаче е необосновано и неправилно в отменителната му част с която са отменени предписанията в частта по т.1, с която е разпоредено да бъдат начислени часове с увеличение в размер на 50% за положен извънреден труд през делнични дни на Н. Й. за периода от м. октомври 2020г. до момента на проверката. Безспорно данните по делото сочат на положен от Н. Й., К. И. и останалите работници и служители в сектор Ведомствена охрана" към МВнР, по-късно дирекция ИКО и сигурност на информацията извънреден труд през делнични дни през разглеждания период, с оглед обстоятелството, че при подневно отчитане на работното време, видно от седмичните графици за дежурствата същите са работели на смени, обхващащи делнични /почивни и празнични дни/ на 12 часа, надхвърлящи границите на определения по трудов договор 8 часов работен ден /при 5-дневна работна седмица/, при липса на установено сумирано изчисляване на работното време. Съобразно разпоредбата на чл. 262 ал.1 т.1 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа през работните дни, което не е било сторено от работодателя. Обратно на твърденията на работодателя, казусът не попада в хипотезата на чл. 263 ал.1 от КТ, според който за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение, тъй като това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, по смисъла на чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, както правилно административният орган е съобразил. Не намират приложение и разпоредбите на чл. 139а ал.4 и ал.7 от КТ, при които работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време, като работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Действително, съгласно чл. 48 от Закона за дипломатическата служба, сред вменените на служителите от дипломатическата служба, изброени в чл.4 от същия закон задължения са и тези по т.5 и т.6, а именно - да изпълняват служебните си задължения и извън установеното работно време, когато важни интереси на службата налагат това, както и да бъдат на разположение или да дежурят през определено време от денонощието, когато това е установено с акт на министъра на външните работи, предвид особения характер на службата. Тези норми обаче са общи и не могат да обосноват категорично установен ненормиран работен ден за служителите от сектор Ведомствена охрана към МВнР. В трудовите договори на лицата са визирани 8-часов работен ден при 5-дневна работна седмица, като е посочен и допълнителен платен годишен отпуск от 10 дни, без обаче да е посочено основание за определянето му. Вярно е, че същият е определен със заповед на министъра на външните работи ЧР 95-00-101/22.03.2013г., видно от т.2 на която отпускът е определен за работа при ненормиран работен ден на служителите по трудово правоотношение в МВнР, която обаче отново не съдържа конкретика относно длъжности и лица. Представените длъжностни характеристики на лицата също не сочат изпълнение на служебните им задължения и функции извън рамките на работното време, т.е. при ненормиран работен ден. Правилно АССГ е приел, че за установяване на работа при ненормиран работен ден е необходимо наличието на нарочна писмена заповед на работодателя, съдържаща нарочен списък на длъжностите, за които се определя ненормиран работен ден, в който да е включена заеманата от лицето длъжност, от една страна, и наличието на осигурено ползване на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. Правилно е преценено от съда, че изискуемите условия не са налице. В случая липсва такава издадена от министъра заповед за работа при ненормирано работно време, ведно със списък с длъжности. Посочената по-горе Заповед ЧР 95-00-101/22.03.2013г. на министър М. Т. не притежава изискуемото съдържание и не може да замести изискуемата заповед. В тази връзка обоснован е изводът на съда за недоказано твърдение на МВнР като работодател за работа на служителите в сектор Ведомствена охрана при МВнР на ненормиран работен ден. Въпреки обоснованите и правилни констатации на съда досежно наличието на положен от служителите извънреден труд през делничните дни на разглеждания период от време и необходимостта от заплащането му, съгласно чл. 262 ал.1 т.1 от КТ с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, предвид неналичието на доказано ненормирано работно време, необоснован и неправилен е крайният му извод за незаконосъобразност на предписанията в отменената им част по т.1 от Протокола. Този извод противоречи на горните констатации и не се споделя от настоящия съдебен състав. От съвкупната преценка и анализ на събраните от административния орган и пред съда непротиворечиви писмени доказателства, следва категоричният извод за законосъобразност на предписанията и в частта по т.1 от протокола, която АССГ неправилно е отменил. Предвид горното, решението в тази му част следва да бъде отменено и по същество постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на МВнР срещу предписанията по т.1, с която е разпоредено да бъдат начислени часове с увеличение в размер на 50% за положен извънреден труд през делнични дни на Н. Й. за периода от м. октомври 2020г. до момента на проверката. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от касационния жалбоподател МВнР е неоснователно, а претендираните от жалбоподателя Й. разноски следва да се присъдят в размер на 1000лв., както и на ответника по касация ИА Главна инспекция по труда - в размер на 150 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, които МВнР следва да бъде осъдено да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,