Решение № 627 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2008 г.

Решение № 627 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1704/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Вл. М. в качеството му на пълномощник на Д. Т. И. против решение № 10 от 1.02.2008 г. по в.гр.д. № 492/2007 г. на Сливенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответникът по касация П. Д. П. в писмено възражение оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с релевираните в касационната жалба основания, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна по делото против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 122 от 2.07.2007 г. по гр.д. № 76/2007 г. на Н. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. Т. И. против П. Д. П. иск за връщане на движима вещ- временен навес, находящ се в стопанския двор на бившето ТКЗС в с. С. войвода, община Н., като получен на отпаднало основание - договор за продажба от 14.11.2002 г., развален поради неизпълнение. По делото е безспорно установено, че с писмен договор от 14.11.2002 г. Д. Т. И. продал на П. Д. П. временен сглобяем навес, в състоянието, в което се намира - 13 бр. колони, покрити с ламарина, за сумата от 2 600 лв. Със същия договор купувачът поел задължението до края на 2003 г. да демонтира навеса и да освободи земята под него, тъй като същата е държавна собственост. Поради неизпълнение на това задължение по т. 2 от договора, ищецът отправил нотариална покана до ответника, с която му дал 10 - дневен срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че задължението на ответника за демонтиране на временния навес е извън съдържанието на договора за продажба и неизпълнението му не съставлява основание за разваляне на този договор. Касае се за самостоятелно, странично задължение, което купувачът е поел да изпълни в определен срок. Макар и обективирано в същия документ и във връзка с продажбата, то е независимо от задълженията му, произтичащи от договора за продажба- да заплати уговорената цена и да получи вещта, които в случая не се спори, че са били изпълнени. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за едностранното разваляне на договора за продажба, поради което ответникът не дължи връщане на вещта. В случай, че неизпълнението на задължението за демонтиране на навеса уврежда интересите на кредитора, същият разполага с друг способ за защита. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът