Решение № 6494 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12622/2015 г.

Решение № 6494 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12622/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. В. В. срещу решение № 5634/27.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2979/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е нищожно поради липса на същински мотиви, което определя като касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК, допълнително навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 5634/27.08.2015 г., постановено по адм. д. № 2979/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Т. В. В. против Заповед № 5/26.02.2015 г. на председателя на ДАБ, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането на Т. В. е извършено в съответствие с процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата) и поставената му оценка е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Така постановеното решение е неправилно. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на обжалваното съдебно решение, което е постановено от законен състав и съдържа всички необходими реквизити за действителност. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, но формираните правни изводи не съответстват на закона и неговата цел. Периодът на оценяване на Т. В. е от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. като в изготвения формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността са отразени всички етапи на процедурата. Първоинстанционният съд е приел за установено, че по време на междинната среща, оценяващият ръководител е направил коментар, че целите по т. 1-3 от работния план се осъществяват своевременно и отговорно, а по т. 6 е добавен и коментар относно развитието на курсове по български език, който съотнесен към поставената цел следва да бъде преценяван като положителна констатация. На този етап от процедурата (30.06.2014 г.) е отчетено извършване на дейността в съответствие с индивидуалния работен план, притежаване на качества и отговорно изпълнение на задачите. Препоръки за подобряване на работата на служителя не са дадени. В изготвена годишна оценка оценяващият ръководител е посочил, че оценяваният като цяло е изпълнил целите по т. 1-3 от работния план, но е забелязана променя в работата на служителя след 16.09.2014 г. и е посочено конкретно нарушение на т. 4 от работния план. В тази оценка е отчетено наличието на стремеж за развитие. Контролиращият ръководител е възприел оценката на оценяващия ръководител. При тази правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал неправилен извод, че са налице конкретни причини, довели до промяна на становището относно оценката в края на оценявания период в сравнение с междинната среща. Настоящият съдебен състав намира, че посочването на едно конкретно нарушение по повод една конкретна ситуация, установено с писмо от 18.12.2014 г., не може да бъде разглеждано като решаващо за формиране на годишната оценка за изпълнение. Отделно следва да бъде посочено, че оценяващият ръководител е посочил промяна в изпълнението след 16.09.2014 г., но все пак целите по т. 1-3 са изпълнение. За настъпилата промяна в работата на служителя освен цитираната писмо от м. декември, т. е. в самия край на оценявания период, няма други конкретни констатации. При констатирано очевидното противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване и определената крайна годишна оценка, АССГ е следвало да приеме, че е налице нарушение на материалния закон и неговата цел. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Настоящият съдебен състав намира, че обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован. Допуснато едно нарушение в края на периода не може да бъде разглеждано като достатъчно да рефлектира върху годишната оценка, а би могло да представлява основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, за което по делото има косвени данни. В този смисъл следва да се прави разлика между оценяване индивидуалното изпълнение на длъжността за едногодишен период от време и отделни инцидентни прояви на неизпълнение/нарушения на служебните задължения. Липсата на такова разграничение е довело до формиране от АССГ на неправилен извод, според който атестирането е проведено в съответствие с материалноправните изисквания на Наредбата. Неправилно АССГ не е отчел като особено съществено нарушение необходимостта за оценяване на целия атестиран период (2014 г.) и липсата на забележки и предписания от междинната среща на 30.06.2014 г. При съображенията, изложени от първата инстанция, би се достигнало до игнориране на значението на междинна среща и възможностите, които Наредбата предвижда от нея. Определянето на годишна оценка само въз основа на неизпълнение на служебни задължения за кратък период от време не кореспондира с правилата за атестиране на годишна база. Допуснатите нарушения при атестирането са се отразили на заповедта, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл въз основа на определената годишна оценка. Предвид изложеното решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а поради обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед при наличието на основанията за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност, следва да му бъдат присъдени от бюджета на ответната страна. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение