Решение № 6538 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 294/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт Т.Колева, против Решение 6987 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело 5250/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което, по жалба на Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, е отменена Заповед за налагане на санкции РД-12-120/10.05.2023 г., издадена от директора на СЗОК и са присъдени разноски. На първо място се претендира недопусимост на обжалваното решение,като постановено по просрочена жалба.Релевирани са доводи относно неправилно приложение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 295 т.8 и чл.344 ал.1 т.1 б.Б от НРД МД 2020-2022 и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД, при редовно призоваване, намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.Претендира разноски,като не представя доказателства за сторени разноски,нито списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение.Действително Заповед за налагане на санкции РД-12-120/10.05.2023 г., издадена от директора на СЗОК е получена от представляващ на УМБАЛ Софиямед ООД на дата 10.05.2023г,като първоинстанционната жалба е депозирана чрез пощенски оператор на дата 25.05.2023г/ първият работен ден след почивният 24.05.2023г/,видно от отбелязването върху титулната й страница.Последвало е администриране на същата,като датата на поставяне на входящ номер от деловодството на АССГ- 29.05.2023г не влияе върху срочността на жалбата.Ето защо АССГ е постановил допустим съдебен акт по редовна жалба. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-12-120/10.05.2023 г., издадена от директора на СЗОК, с която на Университетска Многопрофилна болница за активно лечение СофиямедООД са наложени деветнадесет броя санкции финансова неустойка, всяка от които в размер на 200.00 лева, или общо 3800 лв, за 9 нарушения по чл.295, т.8 от НРД за МД 2020-2022г., 5 нарушения по чл.293, ал.3, т.3 от НРД за МД 2020-2022г. и 5 нарушения по чл.344, ал.1, т.1, буква б от НРД за МД 2020-2022г.С оспореното по настоящем съдебно решение е отхвърлена жалбата на УМБАЛ Софиямед ООД против административния акт,с който са наложени пет санкции финансова неустойка всяка по 200 лв за нарушения по чл.293, ал.3, т.3 от НРД за МД 2020-2022г.В тази част съдебното решение не е обжалвано от дружеството,поради което и е влязло в законна сила и не подлежи на проверка от настоящата касационна инстанция.Предмет на касационната проверка е съдебното решение досежно отменителната административния акт част,а именно за нарушенията по чл.295 т.8 НРД и по чл.344 ал.1 т.1 б.б НРД. По делото безспорно е установено, че между НЗОК и Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Софиямед ООД е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с 22-3981/27.02.2020 г. Със Заповед РД-18-243/28.02.2023 г. на директора на СЗОК, издадена на основание чл. 72, ал. 2 и чл.54, ал.8 ЗЗО и чл.11 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО във връзка с гл. 20 и 21 на НРД за МД за 2020-2022г., е наредено да бъде извършена проверка на дружеството със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020 2022 г.; вид и обхват на проверката: пълна, планова; срок на извършване на проверката: от 28.02.2023г. до 10.03.2023г. В изпълнение на заповедта, определените контрольори са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен Протокол РД-18-243-1/09.03.2023г., връчен на жалбоподателя на 14.03.2023г., в който са обективирани констатации за нарушения на цитирания по-горе договор, както следва: I. В ИЗ 39845/2022г., 37348/2022, 1964/2023г., 1143/2023г., 244/2023г., 2027/2023г., 97/2023г., 1767/2023г. и 1747/2023г., с подробно индивидуализирани ЗОЛ, период и КП на хоспитализацията им липсва саморъчно положено име и подпис на специалиста, осъществил ЕКГ изследването - нарушение на изискванията на чл.295, т.8 от НРД за МД 2020-2022г.; III. В ИЗ 3170/2023г., 2504/2023г., 77/2023г., 89/2023г. и 2133/2023г., с подробно индивидуализирани ЗОЛ, период и КП на хоспитализацията им липсва втори декурзус /ежедневно наблюдение/ за датите на престоя на ЗОЛ в ЛЗ -нарушение на изискванията на чл.344, ал.1, т.1, буква б от НРД за МД 2020-2022г. По направените констатации е постъпило възражение с вх.22-3981/22 от 23.03.2023г. от дружеството. Същото е било разгледано на заседание на Арбитражната комисия, чиито резултати са обективирани в Протокол 14 от 04.04.2023 г.Гласовете по посочените две групи констатирани нарушения са по равно,поради което и Арбитражната комисия не е стигнала до резултат при разглеждането им. При тези данни, директорът на СЗОК е издал процесната заповед РД-12-120/10.05.2023г, като е възприел, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО,като е наложил на дружеството- ответник по касация четиринадесет броя финансови неустойки по 200 лв всяка. Първоинстанционният административен съд е отменил частично Заповедта за налагане на санкции в посочените по горе части, аргументирайки се, че административният акт е издаден при разминаване между изложените фактически основания и правните норми,които са посочени,че са нарушени от медицинското заведение, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК в частта касаеща нарушението па чл.295 т.8 НРД и чл.344 ал.1 т.1 б.б НРД. Върховният административен съд, шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Доводите на АС-София град за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед в посочените в нея четиринадесет точки са обосновани по пункт първи и трети от нея са обосновани и се подкрепят от настоящата инстанция. В случая разминаването между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение,което ограничава правото на защита на ответника по касация да разбере точно за какво нарушение е санкционирано с оспорената заповед по посочените в нея 14 пункта на нарушения. Нарушенията, посочени в т. I. (т.1-т.9) от процесната заповед, свеждащи се до липсата саморъчно изписано име и подпис на специалиста осъществил ЕКГ изследването, са квалифицирани като нарушения на чл.295, т.8 от НРД за МД 2020-2022г. Според настоящата инстанция посочените нарушения касаят документиране в хода на хоспитализацията и представляват част от условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, уредени в Раздел III (Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури),от НРД за 2020 - 2022 г. От друга страна обаче правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно нарушението е квалифицирано по т.8, вместо по т.9 на чл.295-Документиране в хода на хоспитализацията от НРД за МД 2020-2022г.Посочената като нарушена разпоредба-т.8 предвижда реквизити при извършване на ултразвуково изследване, а реквизитите при извършена електрокардиограма са уредени в т.9. Това разминаване между фактически описаното нарушение и дадената му правна квалификация засяга правото на защита на наказаното лице и е основание само по себе си за отмяна на наложените му 9 санкции за нарушенията по чл.295, т.8 от НРД за МД за 2020-2022г Идентични са и изводите на съда досежно нарушенията по чл.344 ал.1 т.1 б.Б от НРД 2020-2022г, свеждащи се до липсата на втори декурзус /ежедневно наблюдение/ за датите на престоя на ЗОЛ в ЛЗ. При така описаното от фактическа и правна страна нарушение, не става ясно дали се твърди липса на проведена визитация, т.е. нарушение на условията и реда за указване на медицинска помощ, основанието за санкциониране на което е чл.414, ал.3 от НРД за МД 2020-2022г.,а не чл.344 ал.1 т.1 б.б от НРД,който регламентира закупуването от страна на НЗОК на извършени и отчетени дейности по клинични пътеки,в стойността на които се включват две ежедневни визитации от лекуващия лекар или липса на надлежно документиране с декурзус, за каквото документиране липсва изрично изискване в сочената за нарушена разпоредба.Т.е санкциониращата разпоредба в оспорения административен акт спрямо дружеството- ответник по касация е насочена към права и задължения на НЗОК,а не на лечебното заведение,което следва да отговаря в този случай по отношение на правилното документиране на престоя на ЗОЛ в него,каквото нарушение с оспорената пред първоинстанционния съд заповед не му е повдигнато. Въз основа на изожените по по горе мотиви,настоящият първи състав на Шесто отделение на Върховен Административен съд,приема,че в решението на Административен съд София град не се откриват визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК.Същото е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски,но липсват доказателства за извършването им,поради което и разноски не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, Първи състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,