Решение № 11906 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Х. Г., гр. Варна, [жк], [адрес], чрез адв. Калев, срещу Решение 7494/04.07.2025 г., постановено по адм. д. 1158/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000323005539-091-001/01.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 37/24.04.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на касаторката по чл. 19, ал. 1 ДОПК за непогасени задължения на Борофарма ЕООД за ДДС за данъчен период м. 01.2019 г. в размер на 10341,08 лв. и лихва 9413,56 лв. и за данъчен период м. 02.2019 г. в размер на 28 997,06 лв. и лихва 15 145,41 лв. и тя е осъдена да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да извърши задълбочен и обстоен анализ на доказателствата по делото и да уважи искането за събиране на доказателства за установяване на факта кой е подавал отчетните регистри по ЗДДС през спорните периоди. По тези съображения се претендира отмяна на решението и на потвърдения с него РА с присъждане на деловодните разноски и възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. От Х. Г. е заявено и искане по чл. 176а (нов ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) за изменение на решението в частта за разноските, мотивирано с приложимост на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна, я оспорва по подробно изложени в становище по съществото на спора на юрк. Митева съображения, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 5761,76 лв. Директорът на дирекция ОДОП Варна също заявява искане по чл 176а АПК с доводи, че определянето по обективен начин на размера на дължимото възнаграждение се свежда до преценка на вида на правния спор, на материалния или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Сочи провеждането на 5 открити заседания в АС Варна, обема на доказателствения материал, процесуалната активност на юрисконсулта, съдържанието на неговите становища по доводите на жалбоподателката и по доказателствата. Навежда нарушение на принципа на равенство на страните и обобщава, че юрисконсултското възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК не следва да се редуцира. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: С оспорения пред Административен съд Варна РА е ангажирана отговорността на касаторката по чл. 19, ал. 1 ДОПК за непогасени задължения на Борофарма ЕООД, издаден при следните, възприети от приходните органи, факти: Х. Г. е управител на Борофарма ЕООД за периода от 18.10.2018 г. до 30.07.2021 г., от което е подадено заявление за задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС на 07.02.2019 г. В рамките на проверката за установяване на факти и обстоятелства е възприет общ облагаем оборот за периода от 01.12.2018 г. до 05.01.2019 г. в размер на 51615,54 лв., в тежест на търговеца е издаден и РА. Касаторката се е разпоредила с дружествените си дялове на 18.11.2021 г. В периода от м. 01.2019 г. до м. 12.2019 г. Г. е получила от касата на дружеството парични средства от оборотните такива в общ размер на 140 300 лв. Декларирала е, че е съхранявала свободните парични средства на дружеството. На 24.09.2019 г. и на 26.09.2019 г. тя е върнала сумата 47 500 лв. с основание връщане на оборотни средства от подотчетно лице . Анализът на движението по банковите сметки и касата на Борофарма ЕООД показал, че то е разполагало със средства да погаси задълженията си в случай, че същите са били надлежно и своевременно декларирани. Прието е, че извършените действия от управителя са недобросъвестни, като е съзнавал, че с тях ще влоши финансовото състояние на дружеството. С неподаване на декларации по ЗДДС Х. Г. в качеството си на управител, е целяла тези действия да доведат до невъзможност за своевременното определяне на текущите задължения на дружеството, както и събирането им от страна на приходната администрация. За събиране на задълженията на Борофарма ЕООД е образувано изпълнително дело 200897639/2020 г., изпратено е Съобщение за доброволно изпълнение с изх. С-200003-048-0061044/14.07.2020 г. Издадени са постановления за налагане на обезпечителни мерки. При изложените факти ревизиращите мотивират наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу РА, първостепенният съд е приел, че за ревизираните периоди Г. е била управител на търговското дружество с изискуеми публични задължения. Установено според АС Варна е и недобросъвестно поведение, тъй като в качеството си на управител касаторката е била наясно, че дължи подаване на справки-декларации по ЗДДС при осъществените от търговеца облагаеми доставки. Наличието на укриване е мотивирано със задължението на управителя да подава декларации за облагане с ДДС, което не е сторил. Инстанцията по същество обобщава, че е налице и причинната връзка между укритите данни и невъзможността на органите по приходите да съберат установените с ревизионния акт публични задължения. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на първостепенния съд, които оплаквания следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция приема следното. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, разгледани в постоянната съдебна практика, са на първо място качеството на управител или член на орган на управление на юридическо лице, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. На следващо място е необходимо да са налице факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Следва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. Безспорно касаторката е управител и едноличен собственик на капитала на Борофарма ЕООД за спорните периоди. Възможността да се реализира отговорността на управителя цели да се осигури ефективното събиране на данъка, като трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е Г.. Първостепенният съд с право е съобразил, че този извод не се променя дори при наличие на упълномощаване. При действието на чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. По този начин той формира знание по отношение на сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС определя като облагаеми доставки. Обстоятелството, че в срока на подаване на съответните декларации друго лице е имало възможността да изпълни това задължение, не заличава последиците от бездействието за този, за когото съществува задължението. Управителят на дружеството има пряко знание както за дейностите на дружеството, така и влияние върху тях. Правилно е приел АС Варна, че е доказано и укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят на дружеството е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. Пропускът да бъде подадено заявление за регистрация по ЗДДС при достигане на облагаем оборот в нормативно установения праг е действие на управителя на дружеството по укриване на факти и обстоятелства, довело до невъзможност за своевременното установяване на текущите задължения на дружеството и за събирането им. Съгласно чл. 101, ал. 1, вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, в приложимата редакция, всяко данъчно задължено лице, а когато е юридическо лице, чрез своя управител, е длъжно в 7 дневен срок от изтичане на 12-месечния период, в който е достигнало оборот от 50 000 лв., да подаде заявление за регистрация. Неизпълнението на задължението за регистрация по ЗДДС е обусловило неподаване на СД за месечните периоди, за които дължи данък за извършените облагаеми доставки. Това укриване на факти и обстоятелства осигурява и възможността да не се плащат своевременно данъчните задължения, поради което установяването им след като те вече не могат да бъдат събрани дружеството няма имущество, се дължи на укриването на основанието за тяхното възникване. С недобросъвестното си поведение управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в резултат на което органите по приходите са възпрепятствани да предприемат и съответните действия, включително и такива, които да доведат до провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията. Приходната администрация е установила размера на несъбраните публични вземания, както и че дружеството няма имущество, което да послужи за тяхното обезпечаване. Причинно-следствената връзка между неподаването на справки-декларации за данъчен период м. 01.2019 г. и м. 02.2019 г. и невъзможността да се съберат задълженията се установява от подробно анализираните в РА данни, че в тези периоди Борофарма ЕООД е било действащо предприятие и е притежавало имущество, включително оборотни средства в касата (касаторката е изтеглила от оборотните средства в касата на дружеството 140 300 лв., от които през м. 09.2019 г. е върнала 47 500 лв.), а хронологията на паричните потоци по банковите му сметки показва, че то е разполагало в парични средства да погаси публичните си задължения, ако те бяха своевременно декларирани. Действително, управителят на дружеството не е страна в производството по издаване на РА, с който са установени задълженията на търговеца, но липсва спор по отношение на тяхното съществуване и размер, както и по отношение на обстоятелството, че тези задължения не са събрани. Съгласно т. 65 от Решение на Съда на Европейския съюз от 27 февруари 2025 г. по дело С-277/2024 правото на защита и принципа на пропорционалност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, но това не премахва необходимостта въпросното трето лице да има възможност в евентуално воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство, и да получи достъп до преписката по него, при спазване правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица. В разглеждания случай в производството по реализиране на солидарната отговорност от страна на лицето не е направено оспорване относно размера на установените публични задължения на търговското дружество, както и на фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство. По тези съображения касационният състав приема, че обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на администрацията следва да се присъди възнаграждение, съответстващо на обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита, изразяваща се в депозиране на подробно аргументирано писмено становище по съществото на спора с обсъждане на наведените касационни основания, в размер на 2000 лв. Доводите на Г. за приложимост на чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП се опровергават от преобладаващата практика по приложението на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, с която настоящият съдебен състав се солидаризира. Изложеното обуславя неоснователност на искането на касаторката за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като преценката на АС Варна относно обема и качеството на осъществената от юрисконсулта процесуална защита в производството пред тази инстанция се възприема от настоящия съдебен състав като съответстващо на принципите на справедливост и обоснованост. В тази насока са неоснователни доводите на ответника по касация относно фактическата и правна усложненост на спора казусът не се характеризира с фактическа усложненост и касае приложението на институт, по който е формирана постоянна съдебна практика. Нито броят на проведените в инстанцията по същество съдебни заседания, нито обемът на становищата по доводите на насрещната страна и по исканията й за събиране на доказателства обуславят висок размер на юрисконсултското възнаграждение, щом съдържанието на осъществената процесуална защита се свежда във възпроизвеждане на аргументите на приходните органи, водили ревизията и мотивирали правните и фактически основания за установеното с РА задължение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение