Решение № 9166 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2012 г.

Решение № 9166 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Димитър Кехайов от гр. Банско срещу решение № 251 от 24.02.2012 г. по адм. д. № 421/2011 г. на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-ЮЗР-151/28.04.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, ведно със законните последици. Ответната РДНСК, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Мария Загорчина, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-151/28.04.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "двуетажна масивна сграда, дървен навес и външна камина с комин" в имот с идентификатор № 02676.51.14 по КК на гр. Банско, м. "Сатевица", землището на гр. Банско. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен без строителни книжа, в чужд имот, без ПУП, респ. промяна предназначението на земеделската земя. Установено е от заключението на приетата по делото СТЕ, че за визираното строителство няма надлежни строителни книжа и с оглед момента на извършване то не попада в изключителната хипотеза на § 16 от ПР на ЗУТ. Изследван е и въпроса за наличие на подадено заявление по § 183 и 184 от ПЗР на ЗУТ, като е установено с надлежно удостоверение, че не е подавано такова. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № 20-КМ от 12.11.2010 г. и № 21-КМ от 12.11.2010 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа за процесния строеж не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство - такива не се представят, т. е. налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституиран собственика на имота, в който е изграден процесния незаконен строеж - Мария Загорчина. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа. Собственикът на терена не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера, т. е. не засяга негови законни права и интереси. Предвид това, решението по отношение на Мария Загорчина следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК