Решение № 6941 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, подадена чрез адвокат В. Чолаков, против Решение 2368/13.03.2025 г. постановено по административно дело 2032/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед РД 18-89/18.10.2024 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна Т. Я. Д. представлявана от адвокат Ж. Бойчев оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображение, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество същата е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Бургас заповед е прекратено служебното правоотношение с Т. Я. Д., заемаща длъжността главен счетоводител, считано от 18.10.2024 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за нейната незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На първо място, правилно съдът е приел, че структурната промяна и утвърденото ново щатно разписание, съгласно които длъжността главен счетоводител се трансформира в длъжност главен експерт финанси и управление на собствеността не може да се противопостави на оспорващата и да бъде годно основание за съкращаване на длъжността й, тъй като е извършено в хода на висящо съдебно производство по оспорване на предходно прекратяване на служебното й правоотношение с РДГ Бургас. Процесната заповед е издадена в същия ден, в който служителката е била възстановена да заеме длъжността главен счетоводител при спазване изискванията на чл. 122, ал. 1 ЗДСл, тоест фактически органът по назначаване не е осигурил възможност на възстановения служител да изпълнява служебните си функции на длъжността, която е заемал преди уволнението. По отношение на оспорващата не са настъпили материалноправните предпоставки на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл за реално съкращение на длъжността й, тъй като следа датата 18.10.2024 г., на която е била възстановена, не е била извършвана структурна промяна, а предходната такава е без правно значение. За да бъде приложена хипотезата на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл е било необходимо последващото прекратяване на служебното й правоотношение да е осъществено въз основа на факти, настъпили след датата на възстановяването й на работа, а не преди това. На следващо място, споделяем е изводът за неспазване на изискването, регламентирано в чл. 14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Докладът, въз основа на който е извършена структурната промяна, не съдържа каквито и да е конкретни причини, които да я налагат, а само декларативно в него е посочено за оптимизиране на работата, поради което правилно е прието, че не отговоря на минимално изискуемото по закон съдържание. Заповедта се явява и несъответна с целта на закона, доколкото процесното съкращаване само формално е било предприето за оптимизиране на работата в дирекцията, но всъщност административният орган е целял да не изпълни съдебното решение, с което е отменено предходно уволнение на служителя и последващото й възстановяване да не се осъществи на практика. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установени факти са изведени съответните им логични правни изводи. Не се установиха и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение