Решение № 13349 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2014 г.

Решение № 13349 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6648/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Тодорова Въкова от гр. Благоевград срещу решение № 1499 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 4209 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение № 0177 от зас. № 049/03.04.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Ответникът Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на съдебното решение в обжалваната му част с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Емилия Тодорова Въкова от гр. Благоевград срещу експертно решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по нервни болести, в частта, с която на жалбоподателката е определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) за общи заболявания 55.2 % по реда на Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР) от 2000 г. и не е признат професионален характер на заболяването "цервикална остеохондроза, цервикална радикулопатия". За да постанови решението си, Административен съд София - град е съобразил обстоятелството, че оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК - специализиран състав по нервни болести, след като с влязло в сила съдебно решение на същия съд с № 4427 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 8109/2010 г. е отменено по-рано издаденото експертно решение № 0666 от зас. № 108/28.07.2010 г. и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства Административен съд София-град е стигнал до обоснования извод, че при новото решаване на въпроса по същество НЕЛК е изпълнила указанията да се произнесе за степента на ТНР в съответствие с действащите през съответните периоди наредби. Определената крайна степен на ТНР към 23.03.2005 г. (55.2 %) е съобразена с Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила до 10.06.2005 г. и заключенията на съдебно-медицинските експертизи: за неоперирана дискова херния - 30 % ТНР, за цервикална радикулопатия със сетивна и вегетативна симптоматика без функционален дефицит не се следва процент ТНР; за съдружно конвергиращо кривогледство на лявото око - 10 % ТНР, които се прибавят към вече определени 5 % ТНР; за артериална хипертония II стадий умерена степен сърдечна форма - 20 % ТНР; за битово обусловена астма - персистираща, лека форма - 20 %; за цервикална и лумбална спондилоза - 20 %. По отношение на непризнатата професионална обусловеност на заболяването с диагноза радикулопатия е прието, че въпреки признатия по-рано професионален характер на това заболяване е допустимо последващо установяване на неговата липса по аргумент от чл. 52, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), обн., ДВ, бр. 47 от 07.06.2005 г. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което след установяване на професионалното увреждане през 1991 г. липсват данни за пренапрежение на опорно-двигателния апарат и за доказана експозиция на рискови фактори, като с времето са настъпили възрастово-дегенеративни процеси и те са с общ характер. Неоснователен е касационният довод за процесуално нарушение (нарушение на съдопроизводствени правила), изразяващо се в необсъждане на възражението на жалбоподателката, че НЕЛК не е изпълнила указанията, дадени с отменителното съдебно решение. В мотивите на обжалваното съдебно решение Административен съд София - град е коментирал указанията, дадени с отменителното съдебно решение и е установил, че те са били изпълнени. При новото освидетелстване НЕЛК е определила степента на трайно намалената работоспособност към 23.03.2005 г. съгласно Наредбата за експертизата на работоспособността от 2000 г., в сила до 10.06.2005 г., а след тази дата - съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). В мотивите на решението си Административен съд София - град законосъобразно е приел, че оспореното експертно решение е издадено от законен състав на компетентния орган в съответствие с чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.). Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че оспореното експертно решение е издадено при липса на професионална компетентност на лекарите, участвали в специализирания състав на НЕЛК по нервни болести. Съгласно чл. 19, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) в състава на НЕЛК са участвали специалисти по трудова медицина и по професионални болести. Липсват обективни данни, подкрепящи твърдението на касационната жалбоподателка, че д-р Стойнева - Паскалева, председателствала седемчленния състав на НЕЛК, по предположение е била силно пристрастна, защото като вещо лице вече е била изразила свое мнение. Съгласно чл. 10, ал. 2 от АПК не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. В разглеждания случай не може да се счита, че д-р Стойнева - Паскалева е била заинтересована от изхода на освидетелстването и не се установява отправено искане за отвеждането й като чл. на състава на НЕЛК. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за материалноправни нарушения и противоречия с целта на закона. Установяването на професионалния характер на заболяването изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил вещо лице - лекар специалист по нервни болести и по професионални болести, което е дало заключение, че след 1991 г. не е налице професионален рисков фактор и заболяванията на опорно-двигателния апарат нямат професионален характер. Неоспореното заключение на вещото лице е подложено на обсъждане заедно с медицинските документи от преписката. Не се възприема становището, че към датата на освидетелстването от ТЕЛК не е имало нарочна разпоредба, поради което преразглеждането на въпроса във връзката с причинната връзка е некоректно. Съгласно чл. 102 от НЕР, в сила към 23.03.2005 г., при определяне на процент на намалена или загубена работоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения ТЕЛК и НЕЛК следва да вземат решение и за причинна връзка. В рамките на така предоставената й компетентност ТЕЛК при определяне процента на ТНР е взела решение и по причинната връзка. С чл. 52, ал. 3 на НМЕР, в сила от 11.06.2005 г., изрично е предвидено, че при преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова. Установено е, че производството пред НЕЛК е започнало по жалба на Емилия Тодорова Въкова срещу ЕР на ТЕЛК № 0601/048 от 23.03.2005 г., с което на жалбоподателката е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 37% за срок от две години (до 01.03.2007 г.). С решение от 19.02.2009 г. по адм. дело № 03135/2006 г. Софийският градски съд е отменил издаденото от НЕЛК ЕР № 0361/13.03.2006 г. и е върнал преписката за ново произнасяне, след като е приел, че освидетелстването следва да се извърши съобразно правилата на НМЕР от 07.06.2005 г. Следващото издадено от НЕЛК експертно решение с № 0860 от заседание 104 от 20.07.2009 г. е било обявено за нищожно с решение № 1564 от 19.05.2010 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 7231/2009 г. и преписката е била върната за произнасяне по същество от компетентен състав на НЕЛК. С коментираното по-горе решение № 4427 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 8109/2010 г. Административен съд София - град е отменил и следващото експертно решение на НЕЛК с № 0666 от зас. № 108 от 28.07.2010 г. и е върнал преписката за ново произнасяне с указания за определяне на степента на ТНР в съответствие с действащите наредби към началната дата на инвалидността 01.03.2005 г. и към крайната дата на двегодишния срок на инвалидността 01.03.2007 г. С решение № 1499 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 4209/2012 г., предмет на касационна проверка в настоящето производство, Административен съд София - град обосновано е приел, че дадените задължителни указания са изпълнени, като освидетелстването е извършено за определения двегодишен срок на инвалидността. С решението си съдът е отменил оспореното експертно решение № 0177 от заседание № 049/03.04.2012 г. в частта, с която са определени 29 % ТНР за общи заболявания по реда на НМЕР от 2005 г. и е върнал преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне съобразно дадените указания. Не намира нормативна подкрепа застъпеното в касационната жалба становище, че в контролното производство по обжалване на ЕР на ТЕЛК № 0601 от зас. 048/23.03.2005 г. НЕЛК има задължение да освидетелства лицето по периоди към датата на последното произнасяне в съответствие с действащия нормативен акт. Експертизата на трайно намалената работоспособност след 01.03.2007 г. следва да се извърши от Териториалната експертна лекарска комисия, като издаденото решение е обжалваемо пред НЕЛК съгласно чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. Функциите и правомощията на специализираните състави на НЕЛК, изброени в чл. 43 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, не включват първоначално освидетелстване на лицата за съответния период. В тази връзка разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от цитирания правилник (ДВ, бр. 55 от 04.07.2014 г.) предвижда, че при обжалване на експертни решения на ТЕЛК НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение (в случая към 23.03.2005 г.). С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и постановеното решение от Административен съд София - град следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,