Решение № 7233 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция (ГД НП), чрез юрк. Розенова, подадена срещу решение 10573 от 20.12.2024 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 1276/2024 г. , с което е отменена заповед 3286з-2612/10.07.2024 г., издадена от касатора, съдържаща отказ за снемане на полицейска регистрация 2712/28.11.2017 г., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на отменителното решение. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество, като се потвърди процесната заповед. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Ц. В. П., чрез адв. Кацаров, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да се произнесе по спора, съдът е приел за установено, че на 10.05.2024 г. Ц. П. е подал молба до директора на ОДМВР Бургас вх. 251000-10211, с която поискал да му бъде снета полицейската регистрация. С молбата е представено пълномощно и свидетелство за съдимост, издадено от РС Бургас, според което П. се води неосъждан. В молбата изрично е посочено наличието на присъда от 17.09.2019 г., постановена по НОХД 3052/2019 г. по описа на РС Бургас, с която лицето е признато за виновно в извършено на 08.10.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК (държане на наркотични вещества), за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като е приложен чл. 66, ал. 1 от НК. П. твърди в молбата си, че към момента на подаването й е настъпила реабилитация по право, за което свидетелства и посоченият в свидетелството за съдимост статус. Молбата е придвижена до касатора, като на 10.07.2024 г. директорът на ГД НП е отказал снемането на полицейската регистрация с мотиви за липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. За да отмени този отказ, първоинстанционният съд е счел, че макар и издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизясняване на относимите факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК. От съществено значение за спора съдът е счел постановеното Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. и даденото в него задължително тълкуване. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изведени са обаче неправилни изводи. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус. Налага се изводът, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В настоящия случай, неправилно съдът е приел, че в оспорения административен акт не е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя, като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Напротив, изложени са мотиви, основани на представените по преписката справки. По делото е налична информация за това, че П. е извършител на разнородни правонарушения. Същият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по НОХД 1353/2003 г. на РС Бургас , имал е образувано друго досъдебно производство ДП 142/2003 г. на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Бургас за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК управление на МПС с алкохол над 1.2 на хиляда. В анализа подробно е обсъдено и поведението на П. във връзка с осъждането му през 2019 г. по чл. 354а, ал. 3, пр. 2-ро, т. 1, пр. 1-во от НК, като съдът е приел, че деянието, извършено през 2017 г., не представлява маловажен случай и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод, съдържащ се в постановената присъда, съдът е направил с оглед високата степен на обществена опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на престъплението и към момента на постановяване на присъдата. От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Личността на П. се характеризира особено негативно от факта, че той е управлявал автомобил след употребата на наркотично вещество и при очевидно въздействие на наркотика върху физическото и психическото му състояние. Знаейки за приетия наркотик и за забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества, П. е потеглил с автомобила си в гр. Бургас, като по този начин е поставил в сериозна опасност здравето и живота на останалите участници в движението. Също така при полицейската проверка е отрекъл, че е употребил наркотик, отказал е да бъде тестван с техническо средство и да даде кръвна проба, дал е отрицателен отговор за притежание на забранени вещества преди да бъде претърсена чантата му и намерено високорисковото вещество кокаин без надлежно разрешително. Освен изложеното П. има профил и на сериозен нарушител на правилата за безопасност на движението с издадени 14 броя АУАН, 13 броя НП по тях, 21 броя фиша по ЗДвП, 3 заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения (вкл. за управление на МПС с концентрация на алкохол и наркотици). Въпреки, че извършените административни нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност, все пак същите манифестират трайно установено незачитане на правовия ред от негова страна, както е приел административният орган. Безспорно е, че данните от справките определят личността на П. като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Продължаване обработването на данните за извършената полицейска регистрация следва да способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 и 9 от ЗМВР, е изводът на административния орган. Следователно, и срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация в случая се явява подходящ и разумен, като се има предвид сравнително краткия изминал срок от датата на престъплението и реабилитацията. Предвид гореизложеното решението на АС - Бургас следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на Ц. П. срещу процесната заповед да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена за сумата 100 лева, платими от ответника по касация. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,