Решение № 5839 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2015 г.

Решение № 5839 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10509/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Драгомир Димитров от АК - Ямбол, пълномощник на ЕТ "КИС - КИНА СТОЯНОВА", със седалище и адрес на управление с. Каменец, обл. Ямбол, ул. "Мечта" № 2, представлявано от Кина Димитрова Стоянова, против Решение № 4459/26.06.2015 г. по АД (адм. дело) № 4719/2015 г. по описа на АС (Административен съд) София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 02-280-2600/838 от 27.03. (06. е верния месец) 2013 г. Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Представя многобройни писмени доказателства за лошо здравословно състояние с твърдение, че не може да се движи, не разбира извършените постъпки и не може да се комуникира с нея. Моли съдебното решение да бъде отменено, като се уважи жалбата й изцяло и се отмени издадения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. От процесуалния представител на ответника Държавен фонд "Земеделие" е постъпила писмена молба с характер на писмена защита, в която се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. При повторното разглеждане на делото съдът е изпълнил указанията на ВАС да провери дали са налице условията за прилагане на чл. 15 от Наредба № 11/2008 г. на МЗП. В мотивите на решението основателно е посочено, че по преписката не се съдържат данни за форсмажорни или изключителни обстоятелства, а жалбоподателят не е спазил процедурата по ал. 2 на цитираната норма. В касационната жалба са изложени факти по здравословното състояние на касатора и неговата способност да упражнява земеделска дейност и да организира защитата си в настоящия административен процес, които обаче нямат отношение към предмета на касационната проверка и възможни пороци на първоинстанционното решение. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че жалбата на ЕТ "КИС - КИНА СТОЯНОВА" от с. Каменец, област Ямбол е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4459 от 26.06.2015 г. по административно дело № 4719/2015 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 22 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "КИС - КИНА СТОЯНОВА", представляван от Кина Димитрова Стоянова от с. Каменец, община Стралджа, област Ямбол, ул. "Мечта" № 2, срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. с изх. № 02-280-2600/838 от 27.06.2013 г., издаден от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", като неоснователна и при този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателят ЕТ "КИС - КИНА СТОЯНОВА", представляван от Кина Димитрова Стоянова от с. Каменец, община Стралджа, област Ямбол, ул. "Мечта" № 2, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с адрес: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136 разноски по делото в размер на сумата от 300 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт от 27.06.2013 г. е издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон. Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство и с направените предварителни констатации, по които му е дадена възможност за представяне на становище и доказателства, право от което същият не се е възползвал. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. според която кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и разпоредбата на чл. 14 от наредбата, според която земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си. Посочил е, че основният и единствен аргумент на жалбоподателя е, че не е подал заявление за подпомагане за 2011 г. поради влошено здравословно състояние, за удостоверяване на което твърдение към жалбата са приложени амбулаторни листове, издадени през 2011 г. В тази връзка съдът се е позовал на нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, както и на ал. 2, съгласно която случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. На база на тази нормативна регламентация съдът е констатирал, че от една страна не са налице изключителни или форсмажорни обстоятелства, тъй като същите са изчерпателно изброени в § 1, т. 3 от ДР на Наредбата и конкретния случай не попада между тях, а от друга страна, по делото липсват данни да е спазена от жалбоподателя предвидената в чл. 15, ал. 2 процедура. Затова е направил извод, че постановеният акт е законосъобразен и не подежи на отмяна на нито едно от основанията по чл. 146 АПК. При този изход на спора и като се е позовал на т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на ВАС на РБ, както и на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е счел, че следва да присъди в полза на ответника разноски за процесуално представителство - юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 300 лева. Така постановеното от Административен съд София - град (АССГ) съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорен е АКТ за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г., с изх. № 02-280-2600/838 от 27.06.2013 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" при условията на делегиране на правомощия със заповед № 03 - РД/606/21.02.2013 г. Първоначално този АКТ е бил отменен с решение № 3501 от 23.05.2014 г. по адм. дело № 7681/2013 г. на Административен съд София - град, II-ро отделение, 24-ти състав. С решение № 5335 от 12.05.2015 г. по адм. дело № 9141/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено в касационно производство, това съдебно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение не споделя разсъжденията относно съотношението между разпоредбата на чл. 14, ал. 1 в приложимата й към случая редакция в "Държавен вестник", бр. 17 от 25.02.2011 г., в сила от 1.03.2011 г. преди изменението й в ДВ, бр. 71 от 13.08.2013 г. и чл. 15 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Независимо от това, дадените указания са били задължителни за новия състав на първоинстанционния съд и той е бил длъжен да ги изпълни съгласно чл. 224 от АПК. В тази насока са и съображенията на съда, основани на събраните по делото доказателства, че не са налице нито форсмажорни, нито изключителни обстоятелства по дефиницията на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В конкретния случай не е спорно, че земеделският стопанин Кина Димитрова Стоянова с фирма ЕТ "КИС - КИНА СТОЯНОВА", е поела през 2007 г. петгодишен ангажимент, което налага всяка година да заявява участие по мярка 212, което за кампания 2011 г. не е направила, тоест не е подала заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, което означава, че не е изпълнила поетия ангажимент. Не е спорно също, че кандидата е уведомен за откриване на производството по издаване на административния акт за прекратяване на този многогодишен ангажимент. Оправданието е влошено здравословно състояние на представляващия фирмата Кина Димитрова Стоянова. Това лошо здравословно състояние се доказва от многобройните приложени по делата, включително и към настоящата касационна жалба писмени доказателства, но същото не попада в кръга на изключенията, при които разпоредбата на чл. 14 от Наредбата не се прилага. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 от 03.04.2008 г., "форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът и г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството. Останалите две букви: д) и е) са отменени съответно през 2009 г. и през 2011 г. В конкретния случай лошото здравословното състояние на жалбоподателката се дължи на общи заболявания, а не на професионални такива, а освен това няма експертно решение на ТЕЛК, а само амбулаторни листове за медицински прегледи. С оглед изложеното, повторно постановеното от АССГ решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,