Решение № 111 от 27.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 54/2009 г.

Решение № 111 от 27.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 54/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 176/2008 г. по описа на Ломския районен съд, по което с протоколно определение от 23.07.2008 г. са били групирани наложени на осъдения Б. Л. К. наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.

В искането се твърди, че при групирането не е бил избран най-благоприятния за осъдения вариант, а именно наказанието по НОХД № 49/2007 г. от 2 години лишаване от свобода да бъде включено в третата вместо във втората от образуваните съвкупности, което би предопределило общия сбор от наказанията за изтърпяване да бъде не 12 години и 6 месеца лишаване от свобода, а само 12 години. За отстраняване на нарушението на материалния закон, което е съществено, се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Ломския районен съд.

В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения.

Служебният защитник на осъдения счита, че искането е в полза на осъдения и поради това изразява позиция за неговата основателност.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е в полза на осъдения, поради което и неговата допустимост не е обвързана със срок и разгледано по същество е основателно:

Предмет на групиране с определението от 23.07.2008 г. по ЧНД № 176/2008 г. по описа на Ломския районен съд са били наказанията по общо 36 влезли в сила присъди. За част от тях е имало предходни определения, чиято валидност е отпаднала с влизането в сила на последната известна присъда на 4.07.2008 г. по НОХД № 89/2008 г. на РС - Лом. При последното групиране са били формирани три съвкупности:

• първата, включваща наказанията по 10 присъди за деяния, извършени в периода 17.07.1995 г. - 11.09.1998 г., по която е било определено общо наказание 3 години лишаване от свобода съобразно най-тежкото по НОХД № 187/1999 г., което на основание чл. 24 от НК е било увеличено със 6 месеца;

• втората, обхващаща наказанията по 17 присъди за деяния, извършени в периода 3.04.1999 г. - 10.08.2000 г., по която е било определено общо наказание 2 години лишаване от свобода съобразно определящото за тази група най-тежко наказание по НОХД № 49/2007 г., което на основание чл. 24 от НК е било увеличено със 6 месеца и е било постановено отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 33/2000 г. - 100 лв. глоба и

• третата, включваща наказанията по 7 присъди за деяния, извършени в периода 15.12.2000 г. - 17.09.2006 г., по която е било определено общо наказание 7 години лишаване от свобода съобразно най-тежкото по НОХД № 13/2006 г., като отделно е постановено изтърпяването на наказанието по НОХД № 89/2008 г. от 6 месеца лишаване от свобода.

Така формираните съвкупности не отчитат принципа за избор на най-благоприятното съчетание за осъдения с оглед изтърпяване на по-малко по размер наказание, с което е допуснато нарушение на материалния закон.

Както е поддържал и Главния прокурор, това би било постигнато, ако деянието по НОХД № 49/2007 г. (което е в съвкупност както с деянията по втората, така и с тези по третата групи) се включи в третата съвкупност с определено общо наказание 7 години лишаване от свобода, което би довело до поглъщане на наложеното по това дело наказание от 2 години лишаване от свобода. В такъв случай най-тежкото наказание по втората съвкупност би се явило наложеното по НОХД № 216/2001 г. - 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, което е решаващо за определяне на общото наказание по нея. Съответно общия сбор от наказанията по отделните групи (без отчитане на двете увеличения с по 6 месеца) и подлежащите на отделно изтърпяване би бил 12 години лишаване от свобода или с 6 месеца по-малко от този по оспорваното определение.

С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането Ломският РС е допуснал съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му от 23.07.2008 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип.

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК