Решение № 9783 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2016 г.

Решение № 9783 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5202/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Б. чрез неговия пълномощник срещу решение № 288/14.01.2016 г. по адм. д. № 6061/2014 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на Столична община и И. Л. З., Г. М. З. и М. Ф. Д. чрез своите процесуални представители намират касационната жалба за неоснователна. О. Б. Й. Жикова чрез своя съпруг- пълномощник счита касационната жалба за неоснователна. О. И. Й. Митушев, С. Ц. Б., М. Й. Л., В. Т. М., Л. В. М., В. Д. К., Н. Т. А., А. Д. З., В. П. В., Ц. Г. А. и С. Г. П., КЛК К. Г." ЕООД, Н. Б. Г., Т. П. Д., С. Д. Х., Д. П. Д., Н. М. Н., В. Е. И. и И. Е. Г., К. Л. Х., Р. Н. Ф., С. И. Г. и Б. Г. П., П. С. Х., Е. С. О., Ц. Й. М. и Д. К. Г. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната, разгледана съгасно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-09-50-446/10.07.2013 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, § 2, ал. 3 ПЗРЗУЗСО, чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и т. 16 от приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО е одобрено изменение на ПР на УПИ ХV-1583-"за озеленяване и спорт" за промяна на предназначението му в УПИ ХV-2939 - "за център за обслужване на възрастни хора, " кв. 129, местност "Драгалевци" "разширение-север-II част" по зелените линии, цифри и текст, както и изменение на ПЗ на нов УПИ ХV-2939 за "център за обслужване на възрастни хора" кв. 129, местност "Драгалевци" "разширение-север-II част" съгласно приложения проект. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за компетентност на издателя на акта, за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесната заповед и за нейната материална законосъобразност. Касационната жалба е бланкетна, като в касационната жалба са релевирани доводи, поддържани и пред първоинстанционния съд досежно унищожаемостта на оспорения административен акт, но с оглед така посочените в касационната жалба основания настоящата инстанция намира следното: Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателства по делото. Такава е фактическата констатация, че процесният имот не граничи с гробищен парк, същият е частна собственост, поради което едноличният му собственик може да инициира производство по изменение на подробния устройствен план при наличието на законовите предпоставки за това. Установено е по делото, че по действащия преди изменението ПУП от 2001 г. ХV-1583 имотът е отреден за "озеленяване и спорт". Имотът е отразен по одобрената кадастрална карта като имот с идентификатор 68134.1971.2939, като с процедираното изменение на плана за регулация за този имот се отрежда нов УПИ при промяна предназначението на имота. Изменението на плана за регулация е извършено съгласно действащата кадастралната карта и е съобразено с изискването на чл. 115, ал. 2 ЗУТ. Настоящата инстанция намира за законосъобразен извода на решаващия съд, че са осъществени предпоставките на посочените като правно основание в обжалваната заповед материалноправни норми. Според чл. 134, ал. 2, т. 2 подробните устройствени планове могат да се изменят при одобряване на кадастралната карта в случаите, в които имотните границите по кадастралната карта не съвпадат с регулационните, какъвто е процесният случай. Осъществени са и релевантните за изменение на подробния устройствен план факти, визирани в чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Заявителят на исканото изменение, както се посочи, е единствен собственик на имота, с което са изпълнени изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Настъпили са и съществени промени в устройствените показатели, при които е бил одобрен планът за регулация от 2001 г. Съгласно действащия ОУП на Столична имота процесният имот попада изцяло в "зона за обществественообслужващи дейности и озеленяване в градския район-ОЗ 1, която предвижда застрояване на сгради за обществено обслужване", което е основание за промяна на регулацията в смисъл на друго предназначение в сравнение с действащия до изменението ПУП-отреден за "озеленяване и спор" в "център за обслужване на възрастни хора". По същността си промененото предназначение допуска застрояване със сгради за обществено обслужване съобразно предвижданията на действащия ОУП на С., какъвто е центърът за обслужване на възрастни хора като заведение за извършване на социални услуги. Като правно основание в обжалваното решение е посочена разпоредбата на § 2, ал. 3 ЗУЗСО, според която при противоречие с предвижданията на плановете по ал. 1 с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на тези планове по реда на ЗУТ. В конкретния случай съдът е разгледал казуса с оглед посоченото в обжалваната заповед правно основание на § 2, ал. 3 ЗУЗСО, като се е произнесъл, че са налице релевантните за изменение на плановете по ал. 1 юридически факти, тъй като е установено противоречие на действащия ПУП-ПРЗ с ОУП и със ЗУЗСО: по действащия ОУП процесният имот попада в зона с друго предназначение. Посочените основания са относими и към изменението на ПЗ. Предвиденото застрояване е свободно, събразно предназначението на имота по регулация, като не се допускат намалени отстояния към съседните имоти и сгради, включително и през улица, видно от заключението на неоспорената съдебна-техническа експертиза. Предвид изложеното, като е приел, че са налице предпоставките за изменение на ПРЗ, преуреждаващ действащата регулация и застрояване, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция касаторът следва да заплати на Столична община своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По отношение на претендираните от ответниците И. Л. З., Г. М. З. и М. Ф. Д. разноски пред касационната инстанция в размер на 6 522 /шест хиляди петстотин двадесет и два лв/, представляващи възнаграждение за един адвокат и направеното от пълномощника на касатора възражение за прекомерност, настоящата инстанция счита, че същият следва да бъде намален на 1 000/ хиляда/ лв. В случая делото не е с определен материален интерес, както се твърди от пълномощника на посочените ответници по касационната жалба, а така определената сума за адвокатско възнаграждание в размер на 1000 лв. е над минималния определен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар от 600 лв, до който съдът може да стигне при уважаване на възражение за прекомерност Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,