Решение № 4049 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2010 г.

Решение № 4049 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 2167/29.06.2010 г. по адм. д. № 8154/2009 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 100800497/14.05.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил в частта, с която е определено задължение: по ЗДДФЛ за 2007 г. 5542,32 лв и в частта по ЗДДС за 31 739 лв като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Симеон Русулски, действащ като ЕТ "Симеон Русулски Симона-Светли" по съображения в писмено възражение и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 100800497/14.05.2009 г. на ТД на НАП-Кюстендил в частта, с която е определено задължение: по ЗДДФЛ за 2007 г. 5542,32 лв с лихви. Със същото решение съдът е изменил РА в частта по ЗДДС, като е определил задължение по малко с 31 739 лв със съответни лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите. В частта по ЗДДФЛ съдът е приел, че ревизията е проведена по чл. 122 ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради наличие на укрити приходи и с нея са определени задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът е описал констатациите в РА относно заем от македонски гражданин в размер 30 000евро, описал е доказателствата, но не е разгледал спорът по същество поради допуснато процесуално нарушение на чл. 124, ал. 1 ДОПК, тъй като не е изпратено уведомление на лицето, че ревизията ще се извърши по чл. 122 ДОПК и ще бъде определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приел е, че данъчната основа не е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приел е също, че допуснатото процесуално нарушение на чл. 124, ал. 1 ДОПК е съществено и представлява основание за отмяна на РА. В тази част решението е неправилно. По чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът при разглеждане на жалбата може да отмени изцяло или частично РА, да го измени или да отхвърли жалбата. По чл. 160, ал. 3 и 4 ДОПК ревизионните актове нямат естество, което да не позволява спорът да бъде решен от съда по същество, от което следва, че дори и да са допуснати съществени процесуални нарушения от органа по приходите при постановяване на РА, съдът не може да върне преписката за нова ревизия, а трябва да определи дължимите данъци за ревизирания период. Следва също, че допуснатите съществени процесуални нарушения от органа по приходите, издал РА, не съставляват отменително основание при обжалването по съдебен ред. Неправилно съдът е приел, че липсата на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК е основание за отмяна на РА. Ревизията е проведена по общия ред, а не по чл. 122 ДОПК - видно от заповедите за възлагането й. Позоваването в РА на чл. 122 и 124, ал. 2 ДОПК не променя характера на проведената ревизия по общия ред. Съдът като е отменил акта на процесуално основание без да разгледа спора по същество в частта по ЗДДФЛ за 2007 г. е допуснал съществено процесуално нарушение и решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В частта по ЗДДС за периода м. 1 - 3.2007 г. съдът е намалил определените с РА задължения по ЗДДС за внасяне с лихви с общо 31 739 лв за трите месеца по съображения, че неправилно е определена облагаемата основа на продажбите на автомобили и мотоциклети втора употреба, извършени в тези периоди. Стоките втора употреба са били внесени преди 1.01.2007 г. и съдът законосъобразно е приел, че за тях чл. 151, ал. 3 ЗДДС не е приложим, а облагаемата основа при продажбите на автомобилите следва да се определи по общия ред - по чл. 26 ЗДДС. В мотивите има противоречия относно реда, по който са извършени продажбите на стоките втора употреба - дали по общия ред или по специалния ред за облагане маржа на цената. При определяне на облагаемата основа при продажбата на стоките втора употреба ревизираното лице е намалило доставната цена с транспортните разходи, което не отговаря на чл. 145, ал. 1 ЗДДС, който е приложим при прилагане на специалния ред за облагане маржа на цената. Съдът обосновано е приел, че за стоки втора употреба, внесени преди 1.01.2007 г. глава седемнадесета от ЗДДС чл. 143 - чл. 151 ЗДДС не е приложима, тъй като текстът на чл. 143, ал. 1 ЗДДС изисква стоките втора употреба да са придобити при действието на новия ЗДДС по описаните в текста начини - след 1.01.2007 г., какъвто настоящият случай не е. Законосъобразен е изводът на съда, че тези стоки следва да се продават по общия ред, тъй като чл. 143 ЗДДС няма обратно действие. В РА и РД изрично е констатирано, че стоките са продавани по общия ред. Съдът е намалил определените задължения по ЗДДС до размера им посочен в справките-декларации за м. 1. и 2.2007 г., а за м. 3.2007 г. сумата на дължимия данък е определена неизвестно как от съда. В частта по ЗДДС въпреки правилните изводи, че следва да се определи данъчната основа по чл. 26 ЗДДС - по общия ред за продажбите на стоките втора употреба, придобити преди 1.01.2007 г., съдът е обосновал изводите си за размера на дължимия данък със чл. 145, ал. 1 ЗДДС, за който изрично е приел, че не е приложим в случая. В решението не са обсъдени фактическите констатации в РА относно придобивните цени на стоките, продажните цени на същите, разпоредбите на чл. 26 ЗДДС, не са изложени съображения как съдът е определил дължимия данък за всеки от трите периода. Правилно е посочил, че няма основание транспортните разходи да се намалят от продажната цена и въпреки това е приел за законосъобразен определения данък за внасяне за м. 1 и 2.2007 г. в размера по справките-декларации за тези периоди, а за определяне на дължимия данък за м. 3.2007 г. не е изложил никакви съображения. Решението в тази част е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Решението следва да бъде отменено в частта, с която РА е изменен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за периода м. 1 - 3.2007 г. с лихви и в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която РА е отменен и в частта, с която е изменен, като в тази части делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА не е обжалвано и е влязло в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,