Решение № 60151 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2020 г.

Решение № 60151 от 4.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3101/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. В. чрез пълномощника му адв. Е. Н. против решение № 65/01.07.2020 г. по в. гр. д. № 83/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр. д. № 59/2019 г., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр. д. № 59/2019 г. за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. В останалата отхвърлителна част- за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на имуществени вреди, решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила като необжалвано. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, на процесуалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, както и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е изложил в мотивите си защо справедливостта налага този нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, който размер не съответства нито на броя и тежестта на повдигнатите обвинения, нито на тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение - "задържане под стража" и "домашен арест". Според касатора, при определяне размера на обезщетението, съдът не е отчел в достатъчна степен настъпилото хронично заболяване – "други реакции на тежък стрес", за което експертът изрично е посочил, че е в пряка причинно-следствена връзка със задържането под стража и незаконното обвинение, както и настъпилото по време на задържането му влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че необосновано и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между задържането под стража и повдигнатите обвинения на ищеца и изключването му от политическа партия ГЕРБ и прекратяването на брака му. Ответникът по жалбата – Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител прокурор С., в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. С определение № 211/23.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 65/01.07.2020 г. по в. гр. д. № 83/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение. По така повдигнатите въпроси се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешенията, дадени с решение № 88/16.07.2018 г. по гр. д. № 4209/2017 г. на III г. о., решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5637/2007 г. на I г. о., решение № 215/18.11.2014 г. по гр. д. № 1287/2014 г. на III г. о., решение № 22/26.03.2018 г. по гр. д. № 1552/2017 г. на III г. о., решение № 14/10.02.2014 г. по гр. д. № 3706/2013 г. на IV г. о., решение № 292/11.03.2015 г. по гр. д. № 3435/2014 г. на III г. о., както и със задължителната практика на ВС – ППВС № 4/23.12.1968 Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. По въпроса относно приложението на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в първите две от посочените от касатора решения на ВКС се приема, че "справедливостта" изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Размерът на дължимото обезщетение във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. В третото от посочените решения на ВКС се приема, че когато формира извод за прекомерност по отношение на присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди и определи друг, по-нисък размер, въззивният съд трябва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото. Съдебната практика е последователна и по въпроса, че изброяването в решението на принципно указаните насоки в ППВС № 4/1968 г. кои групи обстоятелства са от значение при прилагането на чл. 52 ЗЗД, като възраст, личност, обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка, не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение. С оглед даденото в практиката на ВКС разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. По делото се установява, че с постановление от 18.11.2010 г. касаторът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 609/2010 г. на ОД на МВР – гр. Стара Загора за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК, за което е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от три до десет години /участие в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК – подправяне на платежни документи/, а впоследствие преквалифицирано в престъпление по чл. 246, ал. 1 вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 НК. Взета е мярка за неотклонение "задържане под стража", която на 17.11.2010 г., т. е. след шест месеца е изменена в "домашен арест", а считано от 11.10.2011 г. – в "подписка". С постановление № 297 от 27.05.2014 г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, наказателното производство водено срещу Й. В. е изцяло прекратено, т. е три години и половина след повдигане на обвинението. В хода на досъдебното производство – с решение от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1048/2011 г. на Районен съд Казанлък, бракът на касатора с Д. С. В. е прекратен по иск за развод, предявен от последната. От изслушаната по делото съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че са налице клинични данни за преживяно заболяване – "други реакции на тежък стрес, код по МКБ10: F43. 8" от освидетелствания, а понастоящем е налице "смесено тревожно-депресивно разстройство, код по МКБ10: F41. 2". Според вещото лице, В. е бил с влошен психологически статус и е изпадал в състояния на депресия, като посоченото психично разстройство е настъпило след преживените събития – повдигане на обвинение и задържане под стража и придобитото хронично заболяване "други реакции на тежък стрес, код по МКБ10: F43. 8" е настъпило след 17.11.2010 г. Посочено е, че и до настоящия момент, В. има нарушения на социалното и личностово функциониране, като афективните колебания са отзвучали в значителна степен, но и към момента има тревожно – хиподепресивни оплаквания и нарушен сън. Към момента на повдигане на обвинението, касаторът е бил 48 годишен и се е занимавал с търговска дейност - организиране на хазартни игри с игрални автомати, за което е имал разрешение от Държавната комисия по хазарта. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, декларираните приходи са били в размер на в размер на 134246, 42 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г., а средната месечна печалба - 40 157, 49 лв. След повдигане на обвинението, е прекратено членството на В. в ПП ГЕРБ след решение от 18.11.2010 г. на изпълнителната комисия на партията. При така ангажираните доказателства, в т. ч. и свидетелските показания на дъщерята и бившата съпруга на касатора и на св. К. – задържан по същото време с В., правилно въззивният съд е приел за установено, че касаторът е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно производство по повдигнато му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, здравословни проблеми по време на престоя в следствения арест, безсъние, тревожност, състояние на депресия, настъпило по време на изтърпяване на първите две мерки за неотклонение и наличието на остатъчни оплаквания към настоящия момент – тревожност и нарушен сън. Правилно също така е прието, че в резултат на незаконното наказателно преследване, стандартът на живот на касатора се е променил съществено, като след изменение на мярката му за неотклонение в "подписка", той често е сменял работата си, а поради изтичане и прекратяване на разрешенията за организиране на хазартни игри с игрални автомати, повече не се е занимавал с осъществяваната от него преди незаконното обвинение търговска дейност. Правилно за недоказани са приети от въззивния съд твърденията на ищеца за заемана от него ръководна длъжност в структурата на ПП ГЕРБ и реалната му възможност да се кандидатира за общински съветник в общинските избори през 2011 г. и евентуалната му бъдеща политическа кариера. При съобразяване на свидетелските показания на бившата съпруга на касатора и приложеното решение за развод по исков ред, инициирано по нейна искова молба, въззивният съд правилно е приел, че разводът не е в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение и задържане под стража. При правилно съобразяване на осъществилото се вследствие на незаконното наказателно преследване засягане на личния и социалния живот с оглед характера на повдигнатото обвинение и търпените за продължителен период мерки на процесуална принуда и на емоционалното и психическо състояние на касатора, недостатъчно оценено е останало засягането на неговото здравословно състояние. Заедно с възрастта на касатора по времето на протичането на досъдебното производство, изпитвания интензивен стрес и последиците от него за психическото му здраве – настъпило хронично заболяване "други реакции на тежък стрес", представляващо психично разстройство и продължаващите и към настоящия момент нарушения на социалното и личностово функциониране, понесените от касатора неимуществени вреди налагат определяне на по-високо обезщетение, а именно в общ размер на 21 000 лв. При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд Пловдив и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 16 000 лв. до 21 000 лв., следва да бъде отменено. Вместо това следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се присъдят поисканите разноски за касационната инстанция, които са в размер на 254, 52 лв. – за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,