Решение № 9342 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2017 г.

Решение № 9342 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3344/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Коала" ООД, град П., чрез адв. С. Х. обжалва решение № 102 от 26.01.2017 на Административен съд - П. постановено по адм. дело № 592/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001615003553-091-001/07.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 101/25.02.2016 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. П. В касационната жалба са изложени доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и неправилно тълкуване на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на ССЕ доказват облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС от Спара ЕООД и Гео пропърти ЕООД и излага подробно фактите, установени от тези доказателства. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. По отношение претенцията на насрещната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение прави възражение за прекомерност, като счита, че размерът следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., чрез юрк. Р. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Коала ООД, гр. П. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 32 258.34 лева и съответните лихви от 17 533.25 лева за данъчни периоди м. 06, 07, 08 и 09.2009 г. и м. 07. и м. 10.2010 г. по фактури, издадени от Спара ЕООД и Гео пропърти ЕООД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е доказано доставянето на стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС от посочените доставчици, поради което за получателя - ревизираното лице не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че предмет на доставките са стоки - череши, вишни, къпини, сливи. В мотивите си съдът е приел, че представените от ревизираното дружество складови разписки за приемане на стоката, съдържат данни за лицата, предали стоките. Транспортът е за смета на доставчика, съгласно писмените обяснения на Коала ООД и показанията на св. С. И. - управител на Спара ЕООД. В решението е описано подробно установеното при насрещните проверки на лицата, собственици на МПС, посочени в складовите разписки и на лицата, посочени като предали стоките и е прието, че не се установява доставянето на плодовете. Обсъдени са показанията на св. С. И. и св. Колев и е прието, че не доказват релевантния за спора факт относно прехвърляне правото на собственост върху стоката. Заключението на вещото лице по ССЕ не е кредитирано, тъй като не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Аргумент за липса на доставки е почерпен от обстоятелството, че доставчиците са липсващи търговци, както и че им е отказано право на данъчен кредит по предходните доставки на стоки от същия вид. Решението е частично неправилно, поради неправилна преценка на доказателствата относно осъществяването на част от доставките от Спара ЕООД. Неправилната преценка по фактите е довела и до неправилно приложение на материалния закон за част от претендираното право на приспадане. Изложените от съда мотиви за предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, при които възниква и се упражнява право на данъчен кредит по доставки на стоки принципно се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят. Съдът вярно е очертал и фактите, които подлежат на доказване по делото във връзка с реалното доставяне и получаване на стоките. Изводите му, че част от доставките от Спара ЕООД не са реално осъществени са в противоречие с доказателствата, събрани в хода на ревизията за доставянето на стоките от лицата, посочени в складовите разписки. Основателно е възражението в касационната жалба, че в ревизионния доклад (таблица на стр. 20-23) са налице подробни констатации относно приемо - предаването на стоките, които съдържат информация за конкретната складова разписка, дата на извършване на доставката, превозното средство, с което са доставени стоките и лицата, които са ги предали и приели. Тези констатации са направени въз основа на наличните по преписката доказателства, в това число и представените от превозвачите писмени обяснения и превозни документи и позволяват на съда да разграничи отделните доставки и да прецени дали са осъществени или не. Според писмените обяснения на Коала ООД, дружеството или негов представител не изкупува плодове от градините на производителите. С това се занимават доставчиците му. Транспортните разходи и наемането на транспортни средства се организират и са за сметка на доставчиците. Стоката/ суровините се предават, приемат и окачествяват на място в производствената база на ревизирания - гр. П., бул. В. Априлов № 176. Установено е и не е било спорно, че в базата на Коала ООД има 60т кантар и няколко кантара от 1500кг. За доставките се съставя складова разписка, като предал стоката почти винаги е съответният шофьор или в редки случаи - представител на доставчика. Още при първоначалната проверка, Коала ООД е представило складовите разписки, в които се съдържат данни за лицата, предали стоката и превозните средства, с които е доставена, както и документи за плащания по доставките по банков път. С протокол за инвентаризация органите по приходите са установили наличните количества череши - 20.10.2010 г., а с протокол от 03.12.2010 г. е направена инвентаризация на наличните количества къпини. Не е спорно и осъществяването на последващи доставки и преди всичко вътреобщностни доставки /ВОД/ със стоки от същия вид. Конкретните възражения в касационната жалба са относно доставките на стоки, превозени и предадени от И. Б., Товикс ЕООД, Янд ЕООД с управител Д. Я., М. Д. По фактура № 8/05.06.2009 г. незаконосъобразно е отказан данъчен кредит в размер на 691.04 лева. За доставянето на стоката по тази фактура са представени складови разписки, подписани от И. Б. за доставчика Спара ЕООД и П. Аврамова за Коала ООД. В хода на ревизията при извършената му насрещна проверка И. Б. е потвърдил, че през юни 2009 г. лично е осъществил две доставки на стока в склада на Коала ООД, с товарен автомобил Мерцедес модел 814 рег. СН 1480 НС. П. е вида на стоката - череши реколта 2009, представил е складова разписка, две товарителници от 03.06.2009 г. и 04.06.2009 г., пътни листове за превоз от А. до гр. П. Товарителниците са подписани от изпращача, превозвача и получателя. Представени са свидетелството за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС на Бежански. Единственият аргумент на съда и на органите по приходите, че доставката не е реално осъществена е, че към датите на превоза, автомобилът не е бил собственост на И. Б., тъй като е регистриран на негово име на 28.07.2009 г., а предишният собственик не е декларирал доходи от наем на МПС. Т. обстоятелства са ирелевантни за възникването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. По делото е доказан превоза, предаването и получаване на 4511кг и 425кг череши по фактура № 8/05.06.2009 г., както и използването на стоката в облагаемата дейност на получателя. Неправилно съдът е приел, че превозът на 14 737кг сливи от Товикс ЕООД не е доказан, тъй като прекият доставчик не е изпращач на стоката. В представените от превозвача товарителница от 03.09.2009 г. (л. 788) като изпращач на стоката е Спара ЕООД. Автомобилът, с който е извършен превоза, съответства на складова разписка от 04.09.2009 г. и експедиционна бележка от 03.09.2009 г., подписани от М. К., нает по трудов договор от превозвача Товикс ЕООД. От обясненията на превозвача и представените доказателства за лиценз, собственост на МПС и тахошайба на автомобила за 02.09.2009 г. и 03.09.2009 г. се установява превоз на посоченото количество сливи и доставянето им до обект на Коала ООД в гр. С. В писмените си обяснения от 03.04.2014 г. ревизираното дружество е посочило, че е извършвало производство на сушени сливи в гр. С., в обект, нает от Зърнена борса - Б. О., че в този случай превозът е възложен от представител на получателя, обстоятелство, което е противоречие с твърденията на доставчика, че транспортът е организиран от него, не може да обоснове отказ на правото на данъчен кредит. От изложеното следва, че доставката на 14737кг сливи, която е включена в предмета на фактура № 44/08.09.2009 г., като част от общото количество сливи е 34 989кг по 0.37 лева/ кг. е реално осъществена. Неправилно в противоречие с доказателствата и материалния закон съдът е приел за законосъобразен отказа на правото на данъчен кредит в размер на 1090.54 лева. По отношение на частичните количества, следва да се посочи, че фактурите са издавани общо за количество стока, доставена на части по складови разписки, подписани от различни лица. По делото от ревизираното лице са представени справки по видове стоки, в които са отразени отделните доставки, количеството, стойността и размера на ДДС. П. този начин може да се съпоставят количеството по складови разписки и единичната стойност, количеството по фактурата и единичната стойност. Така както е подходило и вещото лице по ССЕ. За доставките на сливи справката е приложена на л. 560 и от нея е видно, че ДДС за доставката на 14 737кг сливи х 0.28 лева/кг е 1090.54 лева. Доставката на останалото количество сливи по тази фактура от 20 242кг сливи на стойност 0.37 лева/кг, не се доказва. Според констатациите в ревизионния доклад, тази стока е приета е приета на 02.09.2009 г. по складова разписка от Д. Н. Я. с автомобил А3637ВК/А0006ЕЕ. В хода на ревизията е установено, че автомобилът е собственост на Янд ЕООД, с управител Д. Я.. При извършената насрещна проверка превозвачът е потвърдил извършването на превоз за Спара ЕООД, но писмените обяснения не се подкрепят от представените товарителници, в които липсват данни за получаване на стоката от Коала ООД, за място на натоварване и място на разтоварване, които да се обвържат с данните от складова разписка № 22440. В конкретния случай транспортирането на стоката, се посочва от страните по пряката доставка като елемент от доставянето на стоката, поради което осъществяването му е релевантно за реалността на доставките. От представените пет броя товарителници от Янд ЕООД не се доказва извършването на превоз, на стоките (сливи), посочени в складовите разписки за превоз. Възраженията в касационната жалба относнотози превозвач са неоснователни. По отношение на доставките на вишни, предадени по складови разписки от М. Д., възраженията на касатора за неправилна преценка на доказателствата, са неоснователни. По делото от писмените обяснения на това лице е установено, че е извършвал отделни доставки от името на Спара ЕООД, но тези обяснения не са подкрепени с никакви превозни документи за доставянето на стоки, с посочените в разписките МПС. Настоящият състав намира за доказани и доставките на 8120кг по 0.28 лева/кг сливи като част от количеството по фактура № 42/07.09.2009 г. и на 8700кг сливи по фактура № 43/07.09.2009 г. с превоз осъществен от О. В. К.. За тази доставка е представена складова разписка 22416, подписана от О. К. за предал и П. Аврамова за получил. При извършената насрещна проверка Колев в писмени обяснения е заявил, че той лично е доставил стоката, в превозното средство, посочено в разписката, което е собственост на баща му в качеството му на ЕТ Озирис - В. К.. Представил е свидетелство за регистрация и пътни листове за превоз по маршрут П. - Д. - П.. тези обстоятелства е потвърдил и в показанията пред съда. Обстоятелството, че автомобилът е отдаден под наем на трето лице, не е пречка да се извършат доставките по начина, описан от свидетеля. Неиздаването на фактура за фактура за превоза не е релевантно за процесния спор относно доставянето на стоката. С оглед на изложеното незаконосъобразно съдът е потвърдил отказ на данъчен кредит в размер на 454.72 лева по първата доставка на 8120кг сливи х 0.28 лева/кг и данъчен кредит в размер на 487.20 лева за доставката на 8700 кг сливи по фактура № 43/07.09.2009 г. - 941.20 лева и съответните лихви. Осъществяването на останалите доставки от Спара ЕООД и доставката от Гео пропърти ЕООД не се установяват при условията на пълно и главно доказване. Представените по делото складови разписки удостоверят доставяне и предаване на стоката от лицето, осъществило превоза й. Поради това както се посочи по-горе, в процесния случай транспортът е елемент от фактическия състав по осъществяване на доставките, независимо, че е за сметка на доставчика. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всички лица, доставили стоките според представените складови разписки. С изключение на изброените по -горе, останалите лица не потвърждават извършено доставяне на стоки и транспорт с посочените в разписките превозни средства. Доказването на реално осъществени доставки е основна предпоставка за възникване и признаване на правото на приспадане, както принципно правилно е приел и първоинстанционният съд. Доказателствената тежест е на жалбоподателя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и в случая не е изпълнена, с изключение на доставките описани по-горе. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон в частта, в която е отхвърлена жалбата на Коала ООД против отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 3 177.50 лева и съответните лихви по фактурите, издадени от Спара ЕООД, от които 691.04 лева по фактура № 8/05.06.2009 г. за данъчен период м. 06.2009 г., 1090.54 лева по фактура № 44/08.09.2009 г, 454.72 лева по фактура № 42/07.09.2009 г. и 941.20 лева по фактура № 43/07.09.2009 г. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата, решението е правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските, за сумата над 1933.75 лева. На жалбоподателя се държат разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата в размер на 397.36 лева. На ответника за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят разноски в размер на 1933.75 лева. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на чл. 78, ал. 8 ГПК при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение са неоснователни. Нормата на чл. 161 ДОПК е специална, поради което ГПК не намира субсидиарно приложение на основание § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,