Решение № 16789 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2013 г.

Решение № 16789 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12462/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на Стефчо Любенов Динолов от гр. Плевен, подадени от неговата съпруга Роза Димитрова Динолова, която е и негов процесуален представител по пълномощно и от адвокат Георги Крумов Илиев от гр. София, също процесуален представител по пълномощно, срещу решение № 422 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 972/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 31 от 22.05.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен е отпуснало на касационния жалбоподател лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.04.2006 г., но определена в минимален размер поради неприключил спор за законосъобразността на експертното решение на ТЕЛК, определящо трайно намалената работоспособност.

След приключването на този спор, с последващо разпореждане № 121 от 10.07.2008 г. пенсията е изменена в действителния размер за срока на инвалидизирането - до 01.07.2009 г.

1. Следват нови преосвидетелствания от ТЕЛК и издадени въз основа на експертните решения разпореждания, касаещи отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С последното от тях ТЕЛК е определила 93 % трайно намалена работоспособност (ТНР) без чужда помощ.

1. При следващото преосвидетелстване, обаче, с експертно решение (ЕР) № 1350 от 19.09.2011 г. ТЕЛК за белодробни заболявания - гр. Велико Търново е определила на жалбоподателя значително по-малък процент ТНР - 56%. Въз основа на това ЕР на ТЕЛК и определения с него нов процент ТНР, и преди всички поради обстоятелството, че жалбоподателя е оспорил това ЕР пред НЕЛК, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО с разпореждане № 49 от 11.10.2011 г. на основание чл. 98, ал. 7 КСО определя пенсията в минимален размер - 100,86 лв.

1. С ЕР № 855 от 24.11.2011 г. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) отменя ЕР № 1350 от 19.09.2011 г. и определя нов процент ТНР - 86%. Поради това, че и този процент е по-малък от предходния - 93 % без чужда помощ - жалбоподателят е оспорил ЕР на НЕЛК пред Административен съд - София град (АССГ), който с решение № 2687 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1406/2012 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Жалбоподателят е подал касационна жалба срещу това решение на АССГ и по нея е образувано адм. дело № 7257/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, но по него все още няма решение.

1. Междувременно длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО - гр. Плевен, незнаейки, че ЕР № 855 от 24.11.2011 г. на НЕЛК не е влязло във формална сила поради оспорването му пред АССГ, е издало разпореждане № 64 от 2.02.2012 г., с което на основание чл. 98, ал. 8 КСО е определило пенсията за инвалидност на жалбоподателя в действителния размер, съответстващ на определения с това ЕР процент ТНР - 86% (т.е. от 71 до 90 на сто). Но след получената информация, че ЕР № 855 от 24.11.2011 г. е оспорено пред съда (писмо № I-2640 от 21.09.2012 г. на НЕЛК), длъжностното лице по чл. 98 КСО с разпореждане № 1527 от 28.09.2012 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 КСО е отменило разпореждане № 64 от 02.02.2012 г. от датата на определения с нея размер по чл. 98, ал. 8 КСО на пенсията.

1. С решение № 55 от 1.11.2012 г. директорът на РУСО - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Стефчо Любенов Динолов срещу разпореждане № 1527 от 28.09.2012 г. Изрично в мотивите към решението директорът на РУСО е посочил, че при наличие на висящ спор за трайно намалената работоспособност на жалбоподателя, до влизането в сила на решение № 2687 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1406/2012 г. на АССГ на основание чл. 98, ал. 7 КСО пенсията за инвалидност на жалбоподателя следва да бъде в размер на социалната пенсия за старост, а след като съдебното решение влезе в сила и въз основа на него ЕР № 855 от 24.11.2011 г. на НЕЛК също влезе във формална сила, на основание чл. 98, ал. 8 КСО пенсията на жалбоподателя ще бъде определена в размер, съответстващ на определената с това ЕР 86% ТНР и то от датата 2.07.2011 г.

1. С посоченото по-горе решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Стефчо Любенов Динолов срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и че то съответства на материалния закон и неговата цел.

II. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че и двете касационни жалби са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Решението на Плевенския административен съд е подробно мотивирано. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти, като е описал всички предприети от касационния жалбоподател оспорвания (на отказа да му бъде отпусната военноинвалидна пенсия и на отказа да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО) и предявен иск за обезщетение. Изложените към решението мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция и към тях не може да се добави нищо, освен малката бележка, че правното основание на разпореждане № 1527 от 28.09.2012 г. е чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО - пенсията е била отпусната неправилно, защото нейният размер, определен с разпореждане № 64 от 02.02.2012 г. не е бил съобразен с правилото по чл. 98, ал. 7 КСО. Но и при това основание за неговото издаване разпореждане № 1527 от 28.09.2012 г. е законосъобразно. Действителният размер на пенсията за инвалидност на жалбоподателя ще бъде определен със задна дата - от 2.07.2011 г. - но едва след като решение № 2687 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1406/2012 г. на АССГ влезе в сила и така ЕР № 855 от 24.11.2011 г. на НЕЛК влезе във формална сила и стане изпълняемо. Тук все пак следва да бъде дадено пояснение на жалбоподателя: ако с решението си по адм. дело № 7257/2013 г. ВАС-VI отд. отмени решение № 2687 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1406/2012 г. на АССГ, той ще продължи да получава пенсия за инвалидност в размера на социалната пенсия за старост (чл. 98, ал. 7 КСО) до разрешаването на въпроса какъв процент трайно намалена работоспособност е имал прец процесния период - от 2.07.2011 г. до 1.09.2013 г. Крайният срок на инвалидизиране по ЕР № 855 на НЕЛК е 01.09.2013 г. и пенсията за инвалидност е дължима до тази дата. Въпросът е какъв е нейният действителен размер, а за да се даде отговор на този въпрос трябва да има влязло във формална сила ЕР на ТЕЛК или на НЕЛК, с което е определен процент трайно намалена работоспособност.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,