Решение № 5875 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14708/2017 г.

Решение № 5875 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14708/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А., гр. П., чрез проц. представител адв. З. Н., против решение № 1983/20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1344/2017 г. по описа на Административен съд П.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Н. А. против заповед № РД-17-402 от 27.04.2017 г. на кмета на район "Централен" при община П., с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 148, чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж - едноетажна масивна постройка с идентификатор 56784.520.1206.1 в имот с идентификатор 56784.520.1206 по КК и КР на гр. П., кв. 422 по плана на Първа градска част, гр. П., ул. "Детелин войвода" № 1. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е налице незаконен строеж, изграден без наличието на изискуемите от закона строителни книжа. Изследвана от решаващия съд е и приложимостта на § 16 ПЗРЗУТ, респ. § 127 ПЗРЗИДЗУТ и правилно е прието, че съответните хипотези не са налице. Възражението на касатора в тази връзка е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че жилището е единствено за жалбоподателите. Подобна хипотеза като причина, препятстваща възможността за премахване на незаконен строеж, не е предвидена в действащото законодателство. Разпоредбите на чл. 148 и 149 ППЗТСУ (отм.) регламентират хипотези, които са изключение от общото правило и касаят разрешения за строежи, необходими за задоволяване на неотложни жилищни нужди с временен характер. Доказателства за наличие на подобни обстоятелства не са представени от жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, тъй като черпи благоприятни последици от подобни твърдения. Неоснователен е и касационният довод, че процесната заповед не е мотивирана, обектът не е индивидуализиран достатъчно ясно, поради което съдът в мотивите на решението е заместил волята на административния орган със собствено изследване на вида и характера на обекта, предмет на премахване с процесната заповед, което било недопустимо. Подобно нарушение не е налице. Административният акт отговаря на изискването на чл. 35 АПК и критериите за мотивираност по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът от своя страна е изпълнил точно задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на О. П. следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав