Решение № 7380 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2014 г.

Решение № 7380 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ренис-Николай Найденов", гр. Кнежа, срещу решение № 264 от 23.06.2014 г. на Административен съд /АС/ - Велико Търново, постановено по адм. д. № 80/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 15-1301811/25.09.2013 г., издаден от Красимир Трифонов Ченев, началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Велико Търново и Анка Христова Дългичева, главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 584 от 18.12.13 г. на директор на дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2008 г. в размер на 7656,00 лева, в резултат на което е установен за внасяне ДДС в размер на 7656,00 лева и лихви в размер на 4852,75 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да обяви за нищожен РА или алтернативно да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново изразява становище по касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена, като неоснователна жалбата и да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред първоинстанционния съд РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 02.2008 г. в размер на 7656,00 лева, в резултат на което е установен за внасяне ДДС в размер на 7656,00 лева и лихви в размер на 4852,75 лева. С оспореното решение е прието, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в хода на законосъобразно възложена ревизия и при липса на съществени процесуални нарушения. По съществото на спора Административният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е счел, че на ревизираното дружество законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2008 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС в размер на 7656,00 лева по фактура № 135/19.02.2008 г., издадена от "ИЛ -ТРЕЙД" ЕООД с предмет "19140 литра сурово олио". В мотивите на съдебното решение е констатирано, че в хода на ревизията е установено, че е налице приемо - предавателен протокол от 19.02.2008 г., съгласно който е предадено 19140 кг олио, а е фактурирано 19140 литра олио, т. е. налице е разминаване в посоченото количество. Установено е също, че пътният лист е издаден на 21.02.2008 г., т. е. след предаване на олиото. Според АСВТ е налице и разлика в количествата на закупеното и продадено олио, както и липсват доказателства предаване и превоз. Съдът е приел, че жалбоподателя не е посочил в хода на съдебното производство никакви доказателства, за опровергаване на изводите на приходният орган относно липсата на заприходяване на полученото олио, за разликата в количествата на закупеното и продадено олио, за липсата на документи относно качеството и годността му, дали доставчикът му е имал налично процесното количество олио. Според АС това са доводи, които имат значение за определяне реалността на процесната доставка и липсата на доказателства от счетоводствата на жалбоподателя и на доставчика препятстват преценката на съда и дават основание да се приеме, че не е налице доказване на действителното извършване на същата. Формиран е окончателния извод, че не е доказано наличието на реалност на доставката. Доводите на жалбоподателя за нищожност на РА не са обсъдени от АС. Така постановеното решение е неправилно. Основателно е възражението на касатора за нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 151200955 от 1.10.2012 г. с решение № 658/27.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП Велико Търново. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1103343 от 28.11.2011 г., изменяна, спирана и възобновявана с ЗВР № 1200159/23.01.2012 г., ЗСП № 1200041/14.02.2012 г., ЗВП № 1200622-В/10.03.2012 г., ЗВР № 1200771/30.03.2012 г., ЗСП № 1200114/2.04.2012 г., ЗВП № 1200955-В/1.06.2012 г. След отмяната на РА с решение № 658/27.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Велико Търново и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1300062 от 7.01.2013 г., изменяна, спирана и възобновявана със ЗСП № 1300034/5.03.13 г., ЗВП № 1300777-В/29.03.13 г., ЗСП № 1300052/3.04.13 г., ЗВП № 1301153-В/9.05.13 г., ЗСП № 1300076/9.05.13 г., ЗВП № 1301381-В/7.06.13 г., ЗВР № 1301382/7.06.13 г., ЗВР № 1301465/17.06.13 г. и ЗВР № 1301811/16.07.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /Д. В., бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията чрез издаване на визираните ЗВР и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1103343 от 28.11.2011 г., изменяна, спирана и възобновявана с ЗВР № 1200159/23.01.2012 г., ЗСП № 1200041/14.02.2012 г., ЗВП № 1200622-В/10.03.2012 г., ЗВР № 1200771/30.03.2012 г., ЗВП № 1200114/2.04.2012 г., ЗВП № 1200955-В/1.06.2012 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 151200955 от 1.10.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /Д. В., бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което РА № 15-1301811/25.09.2013 г., издаден от Красимир Трифонов Ченев, началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП Велико Търново, и Анка Христова Дългичева, главен инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 584 от 18.12.13 г. на директор на дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП, бъде обявен за нищожен. Решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените на приходната администрация разноски, а предвид изхода на спора и изричната претенция на ЕТ "Ренис-Николай Найденов"да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 895 (хиляда осемстотин деветдесет и пет лева) лв., съгласно приложен списък на разноските. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,