Решение № 7981 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2020 г.

ВАСVI отделение23.06.2020 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 311 по описа за 2019 г. на Административен съд - Ямбол. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7981 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол, против решение № 260 от 13.11.2019 г., постановено по адм. дело № 311 по описа за 2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена заповед СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г. на ЗА Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, потвърдена с решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Ямбол и е постановено връщане на административната преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол за ново произнасяне по подаденото от Р. Петров заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, с вх. № 0 У-Д-Я/158 от 20.06.2019 г., при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. "г" от ППЗСП и § 1, ал. 1, т. 44 от ДР на ППЗСП, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Р. Петров от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор със становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ямбол е заповед № СУ/Д-Я/158-1 от 10.07.2019 г., издадена от ЗА Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол на основание чл. 21, ал. 4 от АПК, чл. 40а, ал. 1, т. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 40, ал. 7 от ППЗСП, във вр. с чл. 16а, ал. 1 от ЗСП, потвърдена с решение № 28-РД06-0017 от 14.08.2019 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Ямбол, с която на Р. Петров от [населено място] е отказано настаняване в специализирана институция, делегирана от държавата дейност - "Дом за стари хора", гр. Ямбол. За да уважи жалбата, Ямболският административен съд е приел за неправилен извода на административния орган, че заявителят на социалната услуга не отговаря на профила на специализираната институция. След преценка на всички събрани доказателства съдът е стигнал до извод, че обективираните в заповедта фактически основания не са налице и заключението на административния орган за наличие на пречки за настаняването на лицето в специализираната институция е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП - редакция - ДВ, бр. 8 от 2016 г.) и чл. 40, ал. 7 от от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. с § 1, т. 44 от ДР на ППЗСП, съдържаща легалната дефиниция на понятието "дом за стари хора" - специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. От фактическа страна е установено, че към момента на подаване на заявлението за ползване на социалната услуга заявителят Петров е навършил изискуемата от закона възраст по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, а съгласно представеното ЕР на НЕЛК № 1265 от 14.12.2017 г. е с трайно намалена работоспособност 100 % без чужда помощ за заболяване с водеща диагноза [диагноза] и общо заболяване [заболяване] (94 % общо заболяване и 60 % професионално заболяване). Представени са и протокол на медицинска комисия ЛКК № 000122/13.05.2019 г. и медицинска характеристика изх. № 445/17.04.2019 г., които в административното производство са били игнорирани като относими доказателства. Лекарите със специалност "психиатрия" са изследвали медицинското състояние на лицето, като в медицинската характеристика е прието, че същото е подходящо за настаняване в посочената специализирана институция "Дом за стари хора". В обжалвания административен акт тези заключения не са обсъдени и не са възприети, като липсват ясни, точни, конкретни и пълни мотиви за направения от органа противоположен извод, че лицето не отговаря на профила на институцията. В социалната оценка на потребностите на кандидат-потребителя и в социалния доклад е прието, че с цел осигуряване на нужните специфични грижи на заявителя Петров и гарантиране на качествен начин на живот е необходимо той да ползва специализирана институция и/или услуга в общността, отговаряща на потребностите му, като се препоръчва ползване на медицинска рехабилитация в услугата ЦСРИ (Център за социална рехабилитация и интеграция), гр. Ямбол, която ще отговаря на неговите специфичните здравни и социални потребности предвид медицинските диагнози. В оспорената заповед и потвърждаващото я решение това становище е изцяло възприето и преповторено. Липсва извод относно подходящия вид специализирана институция за настаняване, отговаряща на потребностите на лицето. В подадената касационна жалба за първи път се навеждат конкретни доводи относно настаняване в хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. "г" от ППЗСП, уреждаща настаняване в дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения. По делото не са представени доказателства за намираща се на територията на град Ямбол и област Ямбол специализирана институция за настаняване на лица със сетивни увреждания. Съгласно чл. 16а от ЗСП, действащ към датата на издаване на оспорения акт, социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата. В подаденото заявление за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности, както и при проведеното обжалване на акта по административен и съдебен ред, Р. Петров категорично е изразил волята си да бъде настанен в специализирана институция "дом за стари хора", както и нежеланието си за настаняване в друг вид специализирана институция. Административният орган не е изяснил конкретните основания за възприетата от него невъзможност лице с установена двустранна невросензорна загуба на слуха да бъде настанено в дом за стари хора. Всеобщо известен факт е, че голяма част от лицата, настанени в домове за стари хора, са с различни по характер и степен на засягане дисфункции и нарушения в предаването и преработването на информацията от сетивните органи. Още повече, че видно от данните от анамнезата към ЕР на НЕЛК, ответникът по касация има слухопротезирано ляво ухо, обстоятелство, водещо до частично компенсиране на съществуващия дефицит. В изготвената социална оценка също е отбелязано, че е налице дефицит на слуха, а не глухота, и че лицето използва слухов апарат. Проведеното стеснително тълкуване от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ППЗСП, без да бъдат изяснени в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за случая, влиза в колизия с целта на закона за социално подпомагане за осигуряване на закрила и подпомагане на реално нуждаещи се лица, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности. Оспореният акт е материално незаконосъобразен и като го отменил и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса съобразно дадените задължителни указания, Ямболският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1