Решение № 2786 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2020 г.

Решение № 2786 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Стоянов против решение № 1154 от 20.02.2020 година постановено по адм. дело № 10596/2019 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Н. Мохамад, [дата на раждане] в [населено място], Ирак, ЛНЧ [номер] е отменено Решение № 5242/23.08.19 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Н. Мохамад е отказан статут на бежанец лично и като законен представител на малолетните П. Джалал, роден в [населено място], Ирак, ЛНЧ[номер] и Л. Джалал, [дата на раждане] в [населено място]. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Н. Мохамад, като законен представил-майка на П. Джалал и Л. Джалал, граждани на Ирак, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1154 от 20.02.2020 година постановено по адм. дело № 10596/2019 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на Н. Мохамад, гражданка на Ирак, решение № 5242/23.08.19 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на Н. Мохамад е отказан статут на бежанец лично и като законен представител на малолетните П. Джалал, роден в [населено място], Ирак, ЛНЧ [номер] и Л. Джалал, [дата на раждане] в [населено място]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗУБ - Председател на ДАБ. Съдът обаче е приел, че решението е необосновано с необходимите изводи и доказателства за значимите в случая факти и обстоятелства, което води до неговата материална незаконосъобразност, както и че са нарушени административнопроизводствените правила. Според съда, в оспореният акт не се съдържат мотиви въз основа на какви обстоятелства от страна председателя на ДАБ се приема, че не са налице основания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя на основание чл. 8 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че изрично нормата на чл. 75, ал. 2, изр. последно от ЗУБ предвижда, че липсата на достатъчно данни за преследване, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут. Съдът е приел още, че в оспореното решение на председателя на ДАБ е прието на стр. 15 по делото, че "Арбил, Сулеймания и Дахок: "се радват на стабилно състояние на сигурността". В същото време в същото решение се сочи в следващото изречение: "Иракските власти съобщават, че на 29 януари 2019 г. в [населено място] са били арестувани девет членове на групировката "Ислямска държава"(ИД), замесени в убийства на цивилни и в упражняване на принуда върху гражданите да напускат домовете си и да се борят срещу силите за сигурност. " Съдът като е констатирал, че жалбоподателката е точно от [населено място], че справката е сравнително актуална, е счел мотивите на административния орган за вътрешно противоречиви, което е равнозначно на липса на мотиви. Според съда, не става ясно как е направен извод, че областта " се радва" на сигурност и в същото време са задържани лица, замесени в убийства и терористични актове, принадлежащи към ИД. В допълнение, съдът е посочил, че цитираните от ответника данни, че обстановката в страна на произход остава относително стабилна не могат да бъда кредитирани, тъй като същите са избирателно посочени и не кореспондират със съществуващото напрежение в страната. Не са изложени мотиви досежно това на какво основание административният орган приема, че за молителката и малолетните й деца, ще бъде подходящо да се завърнат в родината им на произход, предвид посочените сведения от същата за отправяни закани спрямо съпругът и самата нея. На практика изложените мотиви са бланкетни и не са конкретни, същите са вътрешно противоречиви, не са изяснени обстоятелства във връзка със заявените от молителката обстоятелства, въз основа на които тя желае защита и предоставяне на хуманитарен статут за нея и децата й. Счел е, че представеният по делото социален доклад е по същество без мотиви. По тези съображения е отменил решението на председателя на ДАБ, като незаконосъобразно. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че административният орган приел, че най- добрият интерес за малолетните деца на кандидатката е те да живеят с родителите си в Ирак - страна в която са се родили, която познават и чиито граждани са те, но в оспореният акт не се съдържат мотиви въз основа на какви обстоятелства от страна председателя на ДАБ се приема, че не са налице основания за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя на основание чл. 8 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Освен това, нормата на чл. 75, ал. 2, изр. последно от ЗУБ предвижда, че липсата на достатъчно данни за преследване, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут. Не са изложени мотиви досежно това на какво основание административният орган приема, че за молителката и малолетните й деца, ще бъде подходящо да се завърнат в родината им на произход, предвид посочените сведения от същата за отправяни закани спрямо съпругът и самата нея. На практика изложените мотиви са бланкетни и не са конкретни, същите са вътрешно противоречиви, не са изяснени обстоятелства във връзка със заявените от молителката обстоятелства, въз основа на които тя желае защита и предоставяне на хуманитарен статут за нея и децата й. Както правилно е установил съдът, в оспореното решение на председателя на ДАБ е прието на стр. 15 по делото, че "Арбил, Сулеймания и Дахок: "се радват на стабилно състояние на сигурността". В същото време в същото решение се сочи в следващото изречение: "Иракските власти съобщават, че на 29 януари 2019 г. в [населено място] са били арестувани девет членове на групировката "Ислямска държава"(ИД), замесени в убийства на цивилни и в упражняване на принуда върху гражданите да напускат домовете си и да се борят срещу силите за сигурност." Съдът като е констатирал, че жалбоподателката е точно от [населено място], че справката е сравнително актуална, правилно е счел мотивите на административния орган за вътрешно противоречиви, което е равнозначно на липса на мотиви. В допълнение следва да се посочи, че мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните едва в съдебното производство, следователно изискването за мотивиране и изясняване на всички факти и обстоятелства винаги е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта, в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо, правилно е прието от първоинстанционния съд, че изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Н. Мохамад лично и като законен представител на малолетните П. Джалал, роден в [населено място], Ирак, ЛНЧ [номер] и Л. Джалал, [дата на раждане] в [населено място] на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е изведен при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. По изложените съображения настоящата инстанция намира решението на първоинстационния съд за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение