Решение № 1845 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13702/2008 г.

Решение № 1845 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13702/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 143/18.09.2008 г., постановено по адм. д. № 228/2008 г. Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Младен Живодаров Санков от с. Добрич, обл. Хасково срещу решение № 23 от 21.07.2008 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4911108640-ПР-577 от 24.03.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Хасково, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Младен Живодаров Санков от с. Добрич, община Димитровград. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а атакуваното съдебно решение счита за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. Със заявление № 4911108640 от 26.04.2007 г., касационният жалбоподател, е поискал от Директора на Районно управление "социално осигуряване" - гр. Хасково да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови отказа си, ръководителят на ДПО, при РУ ДСОТ - гр. Хасково, е изложил мотиви, че положеният трудов стаж за времето от 1.12.1965 г. до 26.04.2007 г. - от първа категория труд е 3 г., 10 мес., 26 дни, а осигурителния му стаж от трета категория труд е 30 г.,00 мес., 25 дни и съгл. чл. 104 от КСО, осигурителният му стаж е превърнат към трета категория труд, възлизащ на 36 г.,06 мес., 28 дни, а като възраст е 57 г., 05 мес., 16 дни. Пенсионният орган е изчислил, че крайният сбор от възраст и осигурителен стаж е 94 г.,00 мес., 14 дни и Санков няма навършени 63 г. - условие за мъжете за придобиване на право на пенсия, както и че няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. С решение на Директора на РУ ДСО - гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Младен Санков. Приел е, че трудовият стаж относим за периода от 23.08.1981 г. до 1.02.1988 г., жалбоподателят е полагал труд при условията на трета категория, на длъжност "плановик" при производство на суперфосфатни торове в Химически комбинат - град Димитровград, с правоприемник ДФ "неохим" - град Димитровград, а по - късно "неохим" АД - гр. Димитровград. Пенсионният орган е изложил мотиви, че не следва да се категоризира спорният трудов стаж при условията на първа категория, тъй като законодателят с текста на чл. 6г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) изчерпателно е посочил длъжностите на работниците от Химическия комбинат в град Димитровград, трудовият стаж, на които е определен като такъв от първа категория труд, а длъжността, заемана от касатора не попада в приложното й поле. Съгласно легалното определение, дадено в чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм., но приложим), трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание чл. 40, ал. 2 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от ответника, в настоящото касационно производство следва да бъде установен с официални документи. В развилото се съдебно - административно производство не е представена трудова книжка, а удостоверение УП - 3, издадено на 20.07.2004 г., от бившия работодател на Санков, издадено въз основа на изплащателните документи, намиращи се в архива на "неохим" АД - гр. Димитровград. От него се установяват данни в подкрепа на оплакванията на касатора. Същото е следвало да бъде кредитирано в съответствие със съвкупния доказателствен материал по делото, включително и чрез искания разпит на свидетел. Това доказателствено средство е допустимо като обстоятелствата за установяването, на които е поискана, са относими към административно - правния спор. В този смисъл основателно е оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал разпит на свидетел за сочените от касатора обстоятелства, допустими според разпоредбите на АПК, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основният въпрос, касаещ процесния трудов стаж е свързан с установяване на характера на трудовата функция и условията на труд (вредностите на работната среда). Индиция за работа във вредна и опасна среда като пряко ангажиране на касатора в "суперфосфатни торове" са както заповед № 744 от 23.07.1990 г., така и таблицата за отчитане на явяването на касатора на работа. Тези факти, обсъдени в контекста на данните, изнесени от разпитания свидетел, биха обосновали решаващ извод за категоризиране на процесния трудов стаж. При нужда, за изясняване на релевантните по спора доказателства, административният съд би могъл да ползва и специални знания на вещо лице за преценка на предпоставките за определяне характера на положения труд съобразно обстановката, при която е полаган. В обобщение, като не е изяснил всестранно относимите по делото факти и не е допуснал разпит на свидетел за сочените от касатора обстоятелства, Административен съд - гр. Хасково, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на указанията, дадени по-горе относно попълването на делото с необходими и относими по спора обстоятелства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,